автор: esennolisto

Ако можеш само да простиш,
аз ще съществувам по- спокойна
и ще оживявам по- човешки от безсъниците си безкрайни,
като тежки, мокри пясъци, затрупали дъха ми-
солнени люспици посипани във тъжни рани...
Морето от очите ми прелива
и гореща лава стеле в необятие върху единственото ми обичане,
когато тъй безпомощно ти вярвам, а те няма-
света пргръщам с поглед
и обричам ти се.