автор: nadana

/на С./

Умея граници да не прекрачвам,
но има ли уловка тука,
понякога смъртта е начин,
но никога не е била поука.

А приказката ми е прецъфтяло бреме,
затуй и липсва даже и поука,
и ако не бе го имало ‘едното време’
не бих я чела, та дори от скука.

На теб единствено споделям :
и аз умея да не бъда мъртва,
по-често във очите ме поглеждай,
макар, че логиката ти изтръпва.