Добре дошла, Нова Годино!
Ела, на масата седни!
Изпий едно червено вино!
И подслади с лъжица мед!
Че после сме на постна пица
дванайсет месеца поред!
Дали те срещам със надежда?
Разбира се! То инак – как?
Човек, изгуби ли надежда,
в душата му е пълен мрак!
Изпълнени сме със надежди,
докато с нас е младостта,
и ни напускат постепенно,
като листа през есента.
Навярно е от ЕГН-то
и от рождената ни дата.
Но те посрещам със надеждата,
че може и да те изпратя!
С надеждата, че и във тебе,
не ми е вписан оня ден,
във който, близки и роднини,
до гроба ще изпратят мен!