автор: miromax

Какъв бе празникът ти в празничната
нощ когато осъзна , че мен ме няма ?
Целувката ти беше ли подхвърлен грош,
или бе истинска, желана...пряма ..?

Прегръдката ти беше ли красив воал ?
Ефир от чувства искренни и нежни...
Или си спомни бях се разпилял ...
С душа посипвах те, прашинки звездни.

Ръцете ти не бяха ли онези галещите,
като вода спокойна в тихата река...?
А споменът за моите изгарящите ,
на кръст разпъваха ли твоята душа ..?

Разплака се нали ? Но не призна ,
че мислите ти плачеха за мене...
А споменът, че пих от теб сълза ,
дойде усмивката ти да отнеме ...

Прошепна ли си думите ? Обичам те .
Когато се оттегли в самота ...
Или сърцето в теб крещя : Отричам се
От всичко с мен и любовта ....