автор: pc_indi

Знам, Дядо Коледа, при мен не идваш-
камина нямам... Нямам и комин.
Под крилото блясъци гирляндени събирам,
треперейки под чуждите стрехи.
Не ме жали! Прозорците са мои!
И виждам как очакват те зад тях.
Познавам нощите им тъмни, неспокойни,
познавам звънкият им, весел смях.
Не ме жали! Аз студ и сняг обичам.
Тъй лесно е да пееш в топлина...
Под ледните висулки ноти сричам
и грея се в извивките на песента.
Не ми е нужно дарове от теб
да търся край посечена елха,
щом мога да закича живите дървета
и на върха им да стоя като звезда.
Не ме мисли! Комините те чакат.
Спусни през тях пакети с топлина,
усмивки- да си украсят лицата
и малко обич- щедро да я поделят!
А утре, щом трапезите раздигнат
и хлябът отделен за Господ, стане сух,
ще го оставят вън. Ела, за трима ни ще стигне.
С ръст на троха е Коледния дух.