автор: CheGuevara

Отдавна бурените са превзели пътя към тях.
Само птици присядат край избелелите кръстове.
Всемирна самота – не долита ни вопъл, ни смях...
Даже вятърът преминава покрай тях на пръсти...

Безредно осиротяваха подивелите къщи.
В транс скръбна луната биеше сетна камбана.
Още живите Богу се молеха за път без връщане.
Лягаха един до друг в пръстта навеки венчани...

Само в дните на мъртвите, по Задушница,
душите се завръщат при своите корени.
Мъртъв на мъртъв прелива и пали свещица,
че живите са далече,отлетели листи отронени...

Ружа Велчева