автор: Lisica

„Той е добър човек”, казваме за някого.

И какво точно значи това?!
Колко добрини сме го видели да стори?
Ей така, безкористно, без облаги, слава, медии, прожектори, цветя и статуетки?

Или добротата като определение стана клише, заместващо липсата на други ярки личностни качества като:”боец, непримирим, лидер, закрилник”?

Избледня ли добротата като цветовете на прекалено дълго носена и прана дреха?

А дали в тази фраза не е завоалирано нещо друго?
Много често това значи: „Не съм виждал този човек да е направил зло на някого”.
И още: не е клюкар, завистник, интригант, убиец, крадец, мошеник, лъжец, развратник и пияница....
И какво от това??!!!
Като че ли чакаме медал за не-сторено зло?!!!
Понеже злото е навсякъде и се дели като клетки на тумор, затова излиза ли, че е голям подвиг да стоиш настрани от водовъртежа му?

А как наричаме онези, които вършат точно такива „чудеса” – безкористните жестове, помощта, за която не искат нищо насреща?
Ето как: „луд, глупак, наивник, смахнат, мижитурка, загубеняк, идеалист, мухльо,инфантил”...

Добротата....
Колко пъти сме я гледали на екран в прайм-тайма?
Тя ли седи в ложата на житейския спектакъл?
Нейната физиономия ли краси корици на лъскави списания и първи страници на вестници? Тя ли лети с джет над главите ни?

Хммм...

Близо сме вече до лъскавия джип, който ни е изпръскал с кал някога....
Как бъркат в очите ни тези джипове....”Богатите са лоши!”

Добре...а лада не ви ли е пръскала?!!
А шофьор на москвич не ви ли е псувал на майка в някое задръстване?
Или на него му е простено, защото е беден?
Ами ако се качи на джип? Може и да ви прегази.....

Имат ли богатството и добротата „генетична непоносимост” помежду си?
Не се ли вторачваме твърде много в богатите и то по празниците?
За да се убедим, че плащат „данък благотворителност”? Най-често като пристъпват неловко от крак на крак в някой дом за изоставени деца пред торби с подаръци? И това винаги ни се вижда малко?

А тези деца...кой ги е изоставил там? Богатите? Бедните? Кой?
Ами ако сега отидам в кухните си и отворим хладилника – дали пък няма да се окаже, че имаме достатъчно храна, за да нахраним още един-двама души? Поне днес...Може би и утре...
А в гардероба – каква е ситуацията? Дали можем да облечем всичко на един път?

А какво има от другата страна на този медал?
Кого гледаме, слушаме и разнищваме по цял ден?
Онези, които окрадоха държавата, фондовете, които отвличаха, които пребиваха, пиха и ядоха по скъпи курорти, докато ние си брояхме стотинките и...общо взето - мухите....

А докато ставаме и лягаме с техните „приключения”, какво стана с нашите души?
Омразата ни към тях „чиста проба” ли е или - менте от алпака?
И като го захапеш, отдолу лъсва съвсем не-благородна завист...че не сме на тяхно място.
Ех, поне за „веселата част”...

А, от друга страна, бихме ли гледали по цял ден предавания за оня, който изведнъж, както си вървял, намерил куфар с пари и се завтекъл да го предаде в полицията?
Или за другия, който си дал бъбрека за трансплантация?
Или за онези, които прибрали клошар у дома си?
Добри хора, нали? Герои, достойни за уважението ни, нали? Да, така е.

Ами ако....
Ами ако преди време същите тези герои са ограбили бензиностанция или банка?
Ами ако някога са работили за нарко-бос?
Доброто дело прави ли ги добри?

Ами ако....
Ами ако онзи, първият наш герой, „добрият човек”, дето не прави зло никому, стои и наблюдава как гори апартаментът ви и вие горите в него....
Ами ако „добрият човек”, без да се намеси, ви гледа как се качвате зад волана пиян или се друсате с хероин?
Колко точно е добър?

Има ли добротата „гаранционен срок”, патент, лиценз, ясна формула, лице и идентичност, паспорт и снимка?
Къде живее, постоянен ли е адресът й?

Ами...
Скучна ли е добротата?
Има ли адреналин в нея, тя „секси” ли е?
Как се облича и как говори добротата?
„Акциите” й на борсата как се търгуват??!!!....
„Залежала стока” ли е тя?

.......

Помисли пак, когато отново наречеш себе си или някого другиго „добър човек”....