автор: HariMarSui

Момчетата често ходеха в полето. Поставяха капани за птички. Ловяха ги и ги носеха на един човек. Той им даваше паричка за всяка птичка.
Малкият Митко все молеше батко си да го вземе с тях, но все не го искаха големите момчета. Омръзнало им беше от молбите му и един ден го поведоха със себе си.
Колко голямо се стори на момчето, полето. Всичко му беше интересно. И той можеше да лови птички. Видя първата хваната птичка да се мята в мрежата. После и в кафезчето пак се блъскаше с цялото си тяло, но забрави за това, щом вечерта чичкото им даде паричките. Мушна своята в джобчето си. Даже вечерта я сложи под възглавницата.
Заспа и засънува сън, че е малка птичка хваната и сложена в кафез. Но той не искаше този кафез. Искаше да излезе навън. Свободата си искаше. И се мяташе в съня си. Извика и се събуди. Стана и тихо се облече. Взе паричката и излезе. Знаеше къде чичкото сложи кафеза. Лесно го намери. Нищо лошо не извърши, само отвори вратичката на кафеза да може птичката да отлети. Извади паричката и я постави там- чичкото да си я вземе обратно. Не му трябва на Митко такава паричка. А птичката, птичката да лети на воля.
Прибра се в къщи. Легна и заспа. Засънува, че лети, лети.
А най- хубаво е... да летиш на сън.