автор: Lachistata

Тук всеки е откраднал личността на другия
и лакомо наднича зад ъглите й.
Под масата, която беше кръгла
коварно си разменяме ритници.
Облегнали сме лакти и пием от бутилката,
със всяка следваща по малко губим себе си,
забравяме, че дъното сме стигнали,
дъното от мисли...
Сега дълбаем камъни и корени
и търсим недостигнато и недокоснато.
Със зъби сме се стиснали за гушите,
ръцете ни са още неумити
от пясъка, в който ровихме,
за да открием от лъжите си.
Гримът ни се разтича
под силния прожектор от пияни спомени
и тихо, бавно се събличаме,
оставаме бездомни, със очите си...
Календарите се свиват до плахи равносметки,
отдавна празниците са изтрити,
отдавна времето руши с груба длан
нетрайните руини на душите.
Предателите тръгват първи,
поетите на чужд език разказват истини,
пияниците спорят за яйцето и кокошката...
След малко кръчмата затваря,
ще трябва да събудим и артистите...