автор: sradev

Както добре е известно на учителите (още от времето, когато са били ученици), сред учителите има по-добри и по-лоши. Всеки се стреми да се учи от най-добрите, но в живота си ги среща не повече от пръстите си на левия крак.

Да разгледаме следният изпит: има тест с 6 въпроса, всеки въпрос има по 3 отговора, от които само един е верен. Оценката е по 6-балната система - кой на колкото въпроса отговори правилно толкова му е оценката. Възможните оценки са отличен 6, много-добър 5, добър 4, среден 3, слаб 2, лош 1, ужасен 0.
Много преди нас са били на изпита и питайки ги бихме могли да се научим. Естествено е да намериме отличника и да препишем неговите отговори. Но той е един, а всичките са 729 възможни различни, някои се повтарят и тях няма да ги броим. Броят на различните отговори е:
6 - 1
5 - 12
4 - 60
3 - 160
2 - 240
1 - 132
0 - 64

1. нека имаме 4 различни "много добри". Сравняваме отговорите им и тези отговори, които съберат най-много гласове, те са правилните.
2. нека имаме 32 различни "добри". Сравняваме отговорите им и тези отговори, които съберат най-много гласове, те са правилните.
3. нека имаме 121 различни "средни". Сравняваме отговорите им и тези отговори, които съберат най-много гласове, те са правилните.
4. тук са двойкаджиите, нищо не помага - както и да гласуват все еднакво излиза.
5. нека имаме 97 различни "лоши". Сравняваме отговорите им и тези отговори, които съберат най-малко гласове, те са правилните.
6. нека имаме 33 различни "ужасни". Сравняваме отговорите им и тези отговори, които съберат най-малко гласове, те са правилните.

По този начин се учиме и от добрите и от лошите "учители". Да сравниме резултатите с основният елемент на демокрацията - гласуването. В гласуването имаме понятието "кворум" и "граница на избора". Границата на избора ще приемем да бъде "преобладаващото мнозинство". Какви са кворумите в отделните групи:

отличници 1=максимума
много добри 4 = една четвърт плюс един
добри 32 = половината плюс 2
средни 121 = три четвърти плюс един

и това са повечето вида кворуми употребявани в демокрацията.

Следователно парламентите предполагат, че има един отличник и останалите са "добри", но за по-важни решения предполагат, че всички са тройкаджии.* Не, не аз ги оценявам, те сами са се оценили гласувайки своите правилници.
А какво да правят с негативните гласувания (1,0). Парламентите и този въпрос са разрешили с възрастов ценз: във всичките младите са изключени, в някои страни и възрастните са изключени. Сравнителният анализ на популациите говори, че младите са лошите, а възрастните - ужасните. Така парламентите сортират своите избиратели (в някои страни има и имуществен ценз).

Но ако съберем всички в един кюп, то ефекта ще е като от двойкаджиите - всички отговори ще получат еднакъв брой гласове. Не аз съм ги нарекъл двойкаджиите "слаби" или "недостатъчни". Нима тълпата не е винаги "недостатъчно разумна"?

- - - - - -
* всеки от гласуващите такъв правилник счита, че той е отличника.