автор: GINKO_PRIM

Ни моа са стърпя – ши са пуфала -
са срещнах с оня дядку – със чувала.
Са бях стрисирала - биз армаган чи ш`са размина,
затуй кличах цял ден пукрай кумина.
Гиздосах са сабахлям (йош пу тъмну),
биз малку щях са гътна – дигнах кръвну,
закот за два-три дни съм са наляла
(с ино прасе – напрау са бях уляла).
Фистанчитата – сичкити ми тесни
Ни ми са смейти! Хич биля ней лесну
да са напрая баш на убавица,
ма горе-долу пак са вуйдурдисах:
чирвилуту ут лани изнамерих,
веждùти – с въглен леееку начумерих,
курдисах са ду топлата камина
и гу зачаках скору да намини...
Гуляму чакани, гуляму чуду!
Си рекух – нейде сигур са загуби...
Мчи мой ли тъй? Мума ут сой гу чака
да тупни приз кумина с двата крака?!
Пък бях му пращала писмо – какò да носи,
чи зер кът сми ут селу, дан`сми прости?!
И списъка, и той ду мен курдисан.
Ха нещу уттърве – ха е бастисан!
Та... да ви кажа – сичку мий дунесъл:
пиану – да си кумпузирам песнити;
ино таквоз – чисалу за дубитъка –
за кво ми беши, чак и аз са питам де,
ама да има. А, и зърну – за кузела;
будилник (зер нали заклах питела);
за пáрнуту – идин-два радиатура...
И най- държах на туйту – на вибратура,
чи баба Пена лани са пуфали,
къв кеф билò куга с таквоз са гали...
Дуйде накрая. Сичку мий дунесъл.
Пък радустну мий. Сичку ми ареса...

Мър, Пенооо, виж са начи к`во си склери!
Закò ни речи дума за батерии?!