Вдън гора усамотена,
къща грозна построена.
На кокоши крак стои,
после бавно се върти.
Баба Яга там живее,
със метлата си лудее.
Зъб голям един в устата,
с него плаши тя децата.
Аз до къщичката спрях,
тропнах, чукнах и запях.
Вещицата Баба Яга,
плаче само за тояга.
Тя прозорчето отвори,
с дрезгав глас ми заговори.
– Махай се хлапак от тука,
че ще те сваря на супа !
После грозно се засмя
и с метлата отлетя.