67. Съвещанието
В крайградската резиденция Секретарят Тот е събрал на съвещание най-верните си и влиятелни съратници.
Дневен ред: Какви въпроси да поставим на Първия при посещението му в страната ? Присъстват (по йерархията): Стан - член на Оргбюро, Ито - член на Оргбюро, Грег - вицепремиер и Вадим - столичен партиен секретар.
- Другари, да не губим време ! – Тот делово открива сбирката. – Моля всеки да изложи съображенията си. Не се прекъсвайте. Дискусията ще е след изказванията. Няма цензура, няма ограничения – тука сме си наши хора. Главният въпрос, повтарям, е: какви приоритетни проблеми да изведем пред Първия ? Карайте подред.
Започва Стан:
- Мисля, че трябва да поставим на преден план изпълнението на крупните инвестиционни проекти. И по-специално – металургичният комбинат край Фила, химическият комплекс на северното крайбрежие и нефтената рафинерия на южното. Защо ?
Мъжете наострят уши и накланят инстинктивно глави напред. Приличат на волове, повлекли тежък товар. Дясната ръка на Тот продължава:
- Има известно закъснение в проектирането, строителството, окомплектовката и монтажа на обектите. Няма да ви занимавам с детайлите. Това – първо. За нас изпълнението на пусковите графици е извънредно важно. Влизането в строя на тези мощности значително ще намали безработицата, особено в столицата. Напрежението вече се усеща осезаемо. Това – второ. Трето, с очаквания износ ще можем да започнем изплащането на кредитите, които сме взели. Информацията е, че в Континента задържат плащанията към доставчиците на оборудване и техническа помощ за обектите заради нашето неиздължаване. Получава се порочен кръг. Първият трябва да го разкъса.
Ито:
- Главният въпрос е в областта на идеологията. Накъде ще вървим ? Какво общество изграждаме ? Политическото напрежение в страната има за свой източник започналата и продължаваща социална диференциация. Буржоазията надига глава. Пролетариатът губи доверие в нас. Ще продължаваме ли Революцията, която започнахме преди двайсет години, или еволюционно ще конвергираме към капитализма ? Не можем да провеждаме политика, ако не са ни известни крайните цели. Ние сме малка страна, трайно и задълго сме обвързани с Континента, необходимо е да знаем накъде ще вървим. Първият трябва да ни даде ясни директиви в тази най-главна насока.
Грег:
- В основата е икономиката. Каквото и да правим, каквото и да предприемаме - то се приема от народа или не, в зависимост от икономическата му целесъобразност. Обществените отношения и преди всичко – собствеността, са с висш приоритет. Ще допуснем ли известно възстановяване на правата върху личната и дребната частна собственост ? Много важно е да знаем какво смятат да правят на Континента по този въпрос. Известно либерализиране, разбира се - в строго определени рамки, на икономическата активност на населението на база собствеността ще бъде полезно в нашите условия. Ще можем ли да експериментираме в тази област ? Всички резултати от експеримента ще бъдат предоставени, където трябва. Много вероятно е той да излезе успешен. Така на Континента ще могат да го използват в готов вид. В края на краищата, държавата не може да покрие всички детайли на съвкупното търсене. Тя трябва само да определи правилата на играта. Оттам-нататък думата имат икономическите агенти - предприятията, кооперациите, дребните производители. Така ли е или не е така ? Това е въпросът.
Остава Вадим. Погледите се насочват към него. Мъжете знаят, че и той, и брат му са светли глави. Много идеи на ръководството имат за извор техните думи, макар че не обичат да им го признават. Завиждат им. Но и те не са придирчиви. Раздават най-скъпото нещо на този свят – идеите си, с лекота и щедрост като истински благородни хора.
Този хубав къдроглав мъж говори тихо и бавно, с леко дрезгавия глас на дългогодишен пушач. Той е категоричен:
- На Първия трябва да се постави един-единствен въпрос – въпросът за властта над Севера. Този въпрос не изисква никакви ресурси. Следователно, ако Първият не може да реши един такъв въпрос, значи той не може да реши никакви други въпроси. Значи не той упражнява властта на Континента. В този случай ние трябва да си направим необходимите изводи. Той отлично съзнава това. Да не реши нашият актуален въпрос – това означава едновременно да демонстрира слабост и безсилие, както и да загуби нашата подкрепа. Мисля, че не може да си го позволи в настоящия момент - колкото и маловажен да се струва на някои нашият властови въпрос, колкото и незначителна държава да изглеждаме в нечии очи отвън. От друга страна, консерваторите не могат да имат нищо против централизацията на властта у нас. Нали те се стремят към същото на Континента? Ако Първият се задържи на власт, ние печелим – той ни е благословил. Ако го свалят, ние вече ще сме се укрепили и новите ръководители на Континента ще търсят нашата подкрепа. Пак печелим. Това е печелившият ход.
Настъпва тишина. Мъжете размишляват над казаното. Неочаквано Вадим продължава:
- Инвестиции, идеология, икономика – всичко е функция на властта. Имаме ли я – ще можем да направим всякакъв маньовър. Нямаме ли я – ще се извиваме и гърчим, както сега, носейки пълната отговорност за Севера, без да можем да влияем върху събитията.
Мълчание. Дълго мълчание. Внезапно Тот го прекъсва.
- Я да видим какво са ни приготвили за вечеря ! –
Всички доволно се разшумяват.