автор: HariMarSui

Снежинката за първи път летеше. Летеше, летеше. Щастлива летеше в първия си полет. Толкова плътно да нея бяха сестричките и, че не виждаше нищо. Сега някой се допря до нея. Наруши спокойствието.
- Извинявай, сестричке- каза.
- Защо се извиняваш? Ти май, че за първи път летиш? И не съм сестричка , а братче. Какво си мислят всички? Че няма и братчета между сестричките ли? Аз съм брат. И ти ако летиш до мен ще видиш и научиш много неща. Ще те заведа чак до морето. Летял съм много пъти. Само бъди до мен.
Не се страхувай. Хайде, погледни надолу. Сега сме над планина. Всичко е бяло, бяло. Някой от нас, като се изморят да летят, падат долу. Ето, покрили са дърветата. И те са бели.
- А онези черни точици? Движат се бързо, бързо.
- Да, това са скиьори. Те ни обичат. Чакат ни да покрием земята, за да се пързалят. Такъв им е спортът. Със ски се пързалят. Ето, сега сме над равнина. И тя е побеляла. Когато изгрее слънцето ще стопи снежинките. Влагата им ще попие в пръстта и ще даде живот на нови растения. Лети, лети. Не се отпускай. Сега и морето ще видиш. Не е хубаво да паднеш в него. Ставаш веднага вода. Видя ли го?
- Колко много вода на едно място. Тя ще стане ли снежинка?
- Част от нея, част от нея, ако се превърне в пара и се издигне нагоре в облаците...да, да. Както съм бил аз вече няколко пъти. Измори ли се? Искаш ли да си починем и ние? Ела.
Леко, леко полегнаха един до друг в една цветна градинка. Земята ги чакаше. Прие ги гостоприемно.
- Сега спи, спи. Спи и сънувай, малка снежинке. Сънувай видяното. Не се страхувай. Знай, ще си пак снежинка. Пак ще летиш. А може би, пак заедно ще летим? Спи, спи...