автор: al5

Винаги съм се чувствал желан и значим в миговете, когато са ми казвали „Имахме нужда от теб! „ или „ Ти бе най-подходящият за това дело!” Епитети , като ”нужен”, ”крайно необходим” ,”безценен”, „навременен”, „точният човек” и много други не ми бяха чужди и се сипеха изобилно по мой адрес ,премесени с искрена благодарност и признателност.
Не мога да се определя като щастливец ,т.е човек ,който е получил призванието и уважението на хората. Но бях щастлив по своему. Радвах се ,че можех да помогна и че бях част от посрещане нуждите на другите. В крайна сметка, не ни ли учат същото нашата съвест и морал? Не си ли е истинско благословение да видиш как радостта отново е изпълнила едно притеснено сърце; как сълзите отстъпват бавно пред лъчезарността на една искрена усмивка; да чуеш не стон от болка и безизходица, а блажената въздишка на облекчението? Ето, в такива мигове се чуствам сякаш съм стъпил на върха на света; като покорител на моретата и океаните; като човек докоснал звездите, като личност открила най-скъпоценното съкровише на света. Какво повече му трябва на един обикновен труженик от това да чуе глас на радост отново в един дом обгърнат от напрежение и горчиво притеснение! Това е както ,когато пролета тихо и тържествуващо завлядява природата и пробуждайки нежно за ароматен живот спящите в земята цветчета, непреодолимо прокужда надалече зимата. Така е и с едно човешко сърце, когато посадиш тиха , но неугасима надежда в доброто, чрез обикновени на един вид да го кажем жертвоготовност и посвещение в онова за което си призван да извършиш. Дали съм професионалист! О, да! Определно! Обичам си професията и я практикувам от сърце! Дали ми е трудно понякога? Определено! Но ,когато видиш крайният резултат ,когато седнеш да си отдъхнеш след упоритата и тежка многочасова работа,обърсвайки горчивата пот от лицето си и вдишвайки глътките чист въздух, акомпанирани в тази симфония на благодарноста от радостните възклицания на домакините, си казваш „ Струваше си!”. Не е нужно да описвам онова дълбоко чуство на удовлетворение,което изпълва сърцето ми всеки път след успешно свършената работа и как то ме зарежда с желание и усърдие за всяка следваща! Нали се сещате?
Даже понякога ми става неудобно,когато хората ми правят и скромни подаръци в знак на благодарност! Немога да им откажа!Разбирате ме, нали? Немога!Просто немога! Какво ли не са ми подарявали – от скъпи и маркови парфюми , до ефтени ,но по моята скромна преценка, ароматни дезодоранти! Така и немога да си обясня този феномен у моите клиенти. Защо всеки път ми подаряват ( Е, разбира се онези ,които могат да си го позволят. То на мен и едно „благодаря” ми стига,де!) разни ароматни миризла ( Тази дума си я измислих сам!). А-ха , а-ха и да си помисля,че това е един символ за благородното естество на моята професия, за стойноста и (простете ми откровената поетичност) „аромата” на плода от услугата ,която предлагам.
Е,вече разбирате,че работя в сферата на услугите! Жал ми е,като гледам хората обременени и натоварени. Дето се казва сгърбени и смачкани от проблемите на битието, със сърца препълнени с притеснения ,разяждани от недоволсвто и разочарования. Даже си мисля,че човек сякаш се ражда , за да се научи да живее с разочарованията и „зловонията” от тях обсебващи живота му. Просто се натъжавам ,когато видя задъхващите се от изтощение и липса на „чиста атмосфера” сърца, стенещи под непосилния товар на личната вина и болката от разрушеното приятелство. Вижал съм много домове сякаш са пусто гнездо на отлетяла птица. Жалка и тъжна картина! Е, как да не искаш да помогнеш,а?
И мисля,че открих и своят начин. Доволен съм от това. В едно общество всеки има своето призвание, своят социален дълг да помага на другите, да се чуства отговорен за другите. И това убеждение ,трябва да бъде доказано с ревностни дела на посвещение! Не се определям като светец. Колкото и да са ми чисти убежденията и подбудите да помагам на дригите, все пак естеството на професията ми ме кара да правя компромиси понякога. Все пак някой ,някога е казал „ Човешко е да се греши! Божествено е да се прощава!” . Ето на това Божествено качество съм основал житейското си и професионално верую! И то ми дава сили, винаги да прощавам гневните и подигравателни думи, пренебрежителното и презрително отношение на някой люде, а също така и да намирам онова прощение от което се нуждае и моето сърце!
Извинете , за момент се поотплеснах в саморазмишления и откровени прозрения относно моята професия!
Та така,де! Обичам да стоя с ръце в джобовете на брега на морето , огрян от лъчезарното слънце и наслаждавайки се на тази вечна и неповторима хармония ,да вдишвам с пълни гърди от чистия морски въздух , изпълван с онова уникално чуство на ценност и значимост от което всяко едно човешко сърце се нуждае.

Колко му трябва на един обикновен септис-пурос ( лайнaр ) ,за да се почуства щастлив и ценен!

Септис-пурос ( Лайнaр ) – човек ,който предлага услуги по обсужване на септични ями и / или тоалетни ...