автор: vitoriovitalis

66. Гостуване

Бата е довел Лида на гости в Учителския лагер.
От сутринта той е в услуга на семейство Карис. Най-напред натовариха багажа в Белвил на едно малко пикапче с шофьора на джипката, предоставена от Управлението. После – пътуване направо до курорта Свежест. Там бъдещият му сват - полковникът, притежава малка, но кокетна къщичка, облицована отвсякъде с необелени борови клони.
Разтоварване, подреждане, обичайната суетня. Цеца не е домакиня от равнището на Нади. А Бата умее всякаква работа. Полезно момче, мисли си Карис. Дано успее да задържи Лида.
Пикапът отпрашва обратно за града. Джипката остава. Командировката е за целия ден. Шофьорчето охотно се подчинява на заповедите на младия напорист мъж. Кой ще наследи утре влиятелния полковник ?
Най-сетне работата изглежда приключва. В късния следобед всички хапват на тераската сандвичи с айрян, приготвен със студена планинска вода. Накрая пият сладко турско кафе от джезвето, кипнало върху малкото спиртниче. Бата е приготвил печката – да е готова за утре сутринта. Само да й се драсне клечка кибрит.
- Хайде да те водя - да видиш какво сме направили ! – Младите тръгват към джипката.
- Да не се върнете по мръкнало ! – предупреждава ги властният глас на полковника.
- Няма, няма, ей го де е ! – обещава Бата.
Шофьорът шеговито козирува на гола глава и подпалва колата. Джипката се поклаща по тревата, докато излезе на пътя. Газ - и след малко само облаче жълтеникава прах остава между лешниковите храсти на мястото, където мостът за Свежест излиза на шосето за Белвил.
Сега Лида внимателно пристъпва върху дървената тераса, учтиво хвалейки изложението, разположението и особено - подредбата на новата къщичка в Учителския лагер. Бата я залива с подробности от строителството, но тя много-много не го слуша. На поляната са се събрали младежите от компанията.
- Ела да те запозная ! – Бата я хваща за ръка. Зад него Нади леко смръщва вежди. Тази интимност й се вижда малко преждевременна.
- Това е братовчед ми Вито. - Двамата се ръкуват церемониално, въпреки че обстановката не е съвсем подходяща за това.
- А, ние се познаваме ! – весело отбелязва Лида и намига на поруменялото момче. – Слушала съм големи работи за него.
- Вървеше му по мед и масло, ала в столица е расло. – престорено мрачно се обажда Лабо. Всички се разсмиват.
- Нашият поет-хуморист. – Бата го представя на приятелката си. До него е брат му - близнакът Вадо, който някак неловко се усмихва и поклаща глава, докато се здрависва с Лида.
- Братовчед им Миро. – Минният инженер кара наред, изпълнявайки много старателно светските си задължения.
- Мирето на мама. – с добродушна ехидност го допълва Мошеникът и протяга ръка, умишлено изпреварвайки собственото си представяне. - Вадо.
- Още един Вадо ! – възкликва дъщерята на полковник Карис.
- О, има и още един Лабо, на сега го няма тука. – осведомява я бързо Бата. – Къде е Заекът ? – Той се обръща към компанията.
- Долу някъде са, с коняра на Ученическия лагер ! – почти извиква Боби в желанието си да бъде забелязан по някакъв начин.
- Знам те и тебе. – Лида погалва по-малкия брат на Вито по остриганата глава.
- Ето го, ето го ! – Боби пак е пръв и сочи с ръка към пътеката, водеща към вила Романтика. Всички обръщат глави натам.
От храстите се появява Заекът. Той е гол до кръста и язди без седло - направо върху широкия гръб, кафявата кобила, с която пренасят хляба и продуктите от Лесничейството за двата лагера.
Слънцето се е наклонило да залязва зад гърба му. Силуетът напомня някакъв античен кентавър, приближаващ се бавно и грациозно към младите хора, присвили очи срещу светлината. Мускулите на шлифованото, добре загоряло тяло се издуват и трептят.
Постепенно започват да различават чертите му. Лицето на младежа е спокойно и изчистено. Под черните очила носът е правилен, но с малко прекалено подчертани форми. Ноздрите са поразтворени и страстни. Вдлъбнатата гънка отдолу е дълбока, мъхеста и симетрична като на девственица.
Погледът на Лида не може да се откъсне от устните на момчето. Те са приятно зааленели, заоблени и изпъкнали – вероятно от ездата. Притиснали са се идеално една в друга, сладострастно извити като кобилици. На долната има резка, разделяща я наполовина. Оттам в действителност носи прякора си Заекът.
Когато се усмихва леко, от двете страни на устата му по гладкото лице се появяват две къси вертикални бръчки. Усмивката постепенно се разширява, разкривайки два равни реда бели зъби. Гънките изчезват за миг и внезапно се появяват отново – но като вдлъбнати трапчинки на бузите. Те му придават едновременно както хлапашки, така и мъжествен вид. Той скача на тревата, хваща повода на коня и се приближава към смълчаната компания.
- Лабо. – Младежът протяга ръка към Лида и я фиксира
загадъчно през тъмните очила.