Домашният любимец в къщи -
един разглезен, едър котарак.
в тиран се е превърнал същи,
тормози ме от сутрин, та до мрак.
Не грейнала зората още,
до входната врата клечи.
А преди туй по цели нощи
мяучи, вместо да мълчи.
В градината го пускам да походи,
злодеят мръсен, черен като мрак,
и щом той деликатно се изходи,
пред входа ми мяучи пак.
Във къщи се разхожда важен
с походката на дерибей.
И ей тъй на - по нервите ми лази,
доказаният мой злодей.
Ако случайно не ме спъва,
не се и мъча да го търся -
върху дивана се опъва
и тихичко блажено мърка.
Не мога и да гледам телевизия,
подложен на такъв терор -
във мрака скрит, тапетите ми гризе,
това пък от какъв ли зор?
За мишки хич не го търси,
това проклето, угоено зло.
Да кажа ли... ми случи се да спим
и тримата в едно легло...
Почакай, ето го, клечи на входа.
Ще стана да го пусна пак...
Другар ми е, без него и не мога,
злодеят мръсен, черен като мрак.