автор: Iren_Davidoff

С Е Р И Й Н И Я Т ЖЕНКАР

1.ШЕГАТА НА БОГОВЕТЕ

2006г.
Беше май – най-красивият месец в годината и аз имах много планове за бизнес през него. Къщите, които бяхме купили и реставрирали с моите инвеститори, бяха обявени за продажба и първите купувачи се бяха появили вече на пазара! Това ми създаваше настроение и виждах как парите влизат в банковите ми сметки до края на лятото!

Една събота отецът от българската църква се обади по телефона и ме помоли да спонсорирам посещението на група български имигранти, които били на гости в Щатите; те били българи, които живеели в различни страни по света. Щяло да бъде „вълнуващо събитие”!
Когато правиш пари, все трябва да даваш, все си длъжен - за църквата, за детската градина, за читалището, за студентски стипендии. Ставаш спонсор, знаят те, пишат името ти на разни табла и билбордове и колкото си по-известен, толкова повече ти завиждат! Ако не им дадеш, те намразват!
Отидох на събитието, без да предполагам какво ме очаква...
Дори не подозирах как животът ми изведнъж щеше да придобие друго измерение и след време щях да напиша тази книга, защото тя е моето послание към всички хора - към мъжете, за да се научат да уважават жените до себе си и към жените, за да се научим да имаме достойнство.
Отидох на срещата, видях познати, приятели, български лидери, на края на вечерта се спрях до един познат банкер. Разговорихме се, аз малко си падах по него, имаше едно такова нежно и плахо вълнение между нас и през последните пет години все нещо се прокрадваше от време на време в разговорите ни, но някак си спотаено и непълно!
Той се обърна към залата и ми посочи приятеля си от своя роден град. Казваше се Алекс, беше българин, живеещ в Париж, който току-що се бе върнал от Калкута. Беше излязла наскоро новата му книга и беше писател с интересни идеи.
Обърнах се и го погледнах. Видях го и го познах. Открояваше се в средата на салона, съвсем сам, като на сцена. Нямаше никой около него. Стоеше изправен и горд, странно несъответсващ на околната обстановка, а от цялата му стойка лъхаше нещо непонятно и далечно, познато и отдавна забравено!
Гледах го и не разбирах сигналите, които ми пращаше с леденото си спокойствие и с привидното си отсъствие от света, като в същотото време не пропускаше нищо, което ставаше в салона. Имаше нещо особено и различно в него, но не можех да разбера какво беше то!
Той ме погледна, като че ли гледаше през мен и погледът му падна върху ми като синя вода – изведнъж се изля от очите му. В този миг ми се стори толкова красив, че поисках да се затичам и да го заговоря, исках да го докосна, а вместо това стоях и недоумявах, без да зная как точно да се запозная с него. Той целият блестеше в ритуална златна светлина, приличен на римски бог, застанал пред смъртните!

Из Дневника на Ал:

„Тогава влезе една жена, приближи се и аз я познах, бе облечена в черна рокля, с голямо деколте, над което се издигаха пищни гърди, украсени със златно колиe. Голям златен кръст сочеше право между снежните й полукълба. Приличаше на истинска кралица с тези зелени очи, червена уста и прибрани златисто-огнени коси. Къде я бях виждал?”

„Знаеш ли, харесва ми - казах аз на банкера - Кога си заминава твоя приятел за Париж? Кажи му, че мога да го взема при себе си, докато е тук.”
Аз бях богата, имах пари, можех да си пожелая невъзможни за другите неща, можех да правя, каквото си искам. Когато си богат, имаш свободата да казваш и да правиш всичко, без то да има особена стойност, а когато нямаш пари, всички те мислят за неудачник. Винаги досега ставаше на моето, във всички случаи, така че аз можех да си купувам забавления и дори любов, и не ме притесняваше фактът, че любовта можеше да се разглежда като сделка. В света на парите нещата имат по-различно измерение. Чувствата са нещо непонятно и само пречат.
Алекс говореше с дамите, смееше се гръмогласно и не ме поглеждаше, но знаех, че банкерът ме беше посочил. Чаках търпеливо да се налудува, правейки се, че не му пука. Седях на бара. Приближи се моят строител, работеше от десет години при мен. Казах му да се отдалечи, понеже свалям един писател. Забавлявах се и инстинктът ми на сериен убиец, задължително качество в бизнеса, предвкусваше удоволствието от предстоящето ми надмощие над дивеча!
Беше възбуждащо.
Алекс се приближи и се запозна, после се отдръпна, после пак дойде, като животното, което знаеше, че ще бъде нападнато. Също както при катеричката в приказката на Шопенхауер, която знаеше, че ще бъде изядена. А аз чаках жертвата си, точно както змията в същата тази приказка и го наблюдавах с немръдващ, присмехулен поглед. Той пак се приближи, спря се до мен и ми зададе някакви въпроси, като например откога съм в Америка, с какво се занимавам, семейното ми положение, вдовица веднъж, аха, после омъжена отново...
„О-о, веселата вдовица ли го го раздаваше след смъртта му! Ха-ха, така ли? После се срещна с евреина, да! От избрания народ! А сега...- ха, ха!” - смееше се много, чисто по шутовски.
„Какъв простак! ” - казах си аз. Но въпреки, че направих това толкова важно откритие за себе си, то ни най-малко не намали желанието ми да се сближа с него!
Да бях послушала поне веднъж интуицията си!
Жените от залата го търсеха с поглед, намирайки различни поводи да се доближат до него, докосваха се до тялото му, зовещо ги за любов и поглъщаха мириса му, който така неистово ги привличаше с носталгията по истинския мъж, рядко срещан в имигрантския им свят. Той излъчваше първичност, от която сетивата им започваха да плачат.
Излязохме отвън на площадката. Искахме да си говорим. Мина с колата си един от собствениците на престижен български вестник в САЩ, спря пред площадката, веднага щом ме видя и ми поиска пари, за да спонсорирам коктейла за гостите на втората вечер - не им достигали събраните средства. Аз смеейки се, с лека ръка, му написах чек.
Това направило огромно впечатление на Алекс, както разбрах по-късно. Only in America! Имигрантите стават същите като американците - широко скроени и великодушни, помагат си, ценят труда си и отчитат трудностите, през които минават. Далече от дома, в новата Родина те донасят старите си разбирания за добро и ги вплитат в новите.
Решихме да пушим цигари и да пием вино. Не пушех, но мисълта да правя непозволени неща с красив мъж ме опияняваше. Виното беше евтино и щеше да ме боли глава на следващата сутрин! Банкерът беше леко фиркан, беше се възбудил много от мисълта за нашето dating, /сваляне/ и нетърпеливо ни подканяше да скъсим пространството.
„Вземи го тази вечер у вас!” - настояваше той.
„Не мога, трябва да се подготвя за това. Трябва да кажа на чистачката да смени чаршафите, да купи цветя, храна...алкохол. Трябва да предупредя дъщеря си да не се прибира точно в този апартамент. По-добре това да стане утре!” - казах аз многословно .
Алекс се смееше по детски - толкова забавно му се струваше, че една жена в Америка се опитва да си го поръчва него - „най-търсения” мьж в България, известна ”шпага”, боксьор и лошо момче; желания „французин” в родния му град, и харизматичния „българин” в Париж. За него се говореше се, че имал безброй любовни истории. Старите му приятелки от гимназията още въздишаха по него и пазеха писмата му. Други бяха кръстили децата си Александър. Журналистките от елитните софийски вестници определено го намираха интересен и му публикуваха статиите. Други плачеха в дъжда. Ана-Мария, французойка от Парижките предградия, бивша актриса и телевизионна звезда, бе продала къщата си и с парите от продажбата бе купила малко апартаментче в центъра на френската столица, за да може да се вижда по-често с разглезения си любовник - нашият Александър Ганчев!
Собствената му съпруга прощаваше всичките малки и големи забежки от семейното ложе в името на старата любов/ както научих после/, била доволна и от най-дребните ласки, които милостиво й били подхвърляни. Беше му станала робиня: переше използваните с другите жени чаршафи, готвеше любимите му ястия, въртеше българска баница и го канеше на вечери, гледаше детето им, Алекс-Младши, кръстено на него, голямата й любов. Тия неща ги научих много по-късно!

Из Дневника на Ал:

„Когато я видях, изпитах силно усещане за дежа вю. Разбира се, пожелах я веднага. Втората тема в оркестъра на усещанията беше, че я познавам, но в никакъв случай от конкретния реален живот, а като някакъв далечен отзвук от нещо, което някога бяхме преживели заедно и то много отдавна.То идваше към мен като докосване, завихряше се и струеше не толкова от лицето й, колкото от поведението й, от думите й. Един мъж може да харесва много жени, може да има много жени, но рядко му се случва да се възхищава от една. Ето, това изпитах с Ирен, това чувство после само се затвърди и разцъфна. Извънредна рядкост е да попаднеш на умна жена, на агресивно умна жена, с която можете да препускате не само в кревата, но и с бързината на мисълта си. Нищо не е така възбуждащо.”

Алекс се наведе да ме целуне и аз се дръпнах рязко!
- Извинявай, аз мога да те взема у дома, за да правим любов. Показах ти, че съм съгласна, но не ме целувай, не съм влюбена в теб!
- Харесваш ми - каза той. - Хубава си!
- Но това не е повод да си обменяме бактерии! - казах аз ядосано.
Алекс се разсмя, сигурно си помисли, че съм пияна. Стоеше пред мен и не знаеше как да реагира. Жените в Америка са другояче устроени, не можеш ей така, без разрешение, да им влизаш в жизненото пространство и да ги притесняваш. Трябва първо да попиташ, преди да искаш да опиташ.
Банкерът го хвана под ръка и го отведе у тях. Бедното българско журналистче нямаше пари за хотел. Отиде да спи у приятеля си. Мислех си, че аз самата не бих се съгласила да спя където и да е, трябваше да е най-малко в хотел четири звезди!
Тръгнах си от партито дестина минути след тях, бях пила вино и карах по пътя много внимателно. Паркирах в гаража, прибрах се горе с асансьора, сипах си лед в чашата с вода, полежах на креслото в хола, следейки как кристалчетата пукаха в кристалната чаша, гледах в тях объркано и неразбиращо. След това свалих грима си пред огледалото в банята, взех душ и влязох в леглото. Сънувах странен сън.

Сънят ми

1259г. Аз сьм средновековна болярка и моят съпруг е Севастократор на областта. Живеем в крепостта Ватил. Решаваме да пристроим към малката черква в крепостта още една постройка на два етажа, където ще се помещава и семейният ни параклис.. Мъжът ми поканва известен зограф с е учениците му, за да зографисат нашите портрети. Аз съм влюбена в единия художник, живял в странство. Той е със странни идеи,а аз стоя при него с часове, говорим и докосваме ръцете си, гледаме се в очите. Бременна съм и нося отрочето на мъжа ми в утробата си.
Но любовта не е подвластна на закони и морал. Тя може да лумне неочаквано и не се подчинява на разума , а на сърцето. Никога не си готов за нея, защото не знаеш кога ще дойде и защо.
Аз, болярката, минавам тайно вечер край стражите, за да стигна до килията на моя любим, да го видя и заровя лице в косите му, да впия устни в устните му. Качвам се бавно до върха на крепостта, ходейки трудно. Малките хлъзгави стъпала ме бавят, а железните обръчи на царствената роба ме стягат. Задъхвам се от изкачването, детето в утробата ми рита с крачета право в сърцето ми. Със сетни сили стигам до килията на му, бутам резето и виждам как той става от миндера. На светлината на свещите изглежда млад и красив, окъпан в злато, така искан и желан. Тръгва плахо към мен и изведнъж ме сграбчва, и ме тръшва на миндера.

Събудих се потна и сгорещена на сутринта, с усещане за целувка върху устните си. Протегнах се и станах от леглото, като си помислих, че нямаше нужда да се престаравам толкова много за това бедно журналистче - френски бактерии не ми бяха нужни на този етап от живота ми!
Бях омъжена, вторият ми съпруг ме боготвореше. Виждахме се рядко и винаги с предварителна уговорка, живеехме отделно и пътувахме много. Беше известен режисьор! Правеше докуметални филми. Беше деликатен, мил и търпелив с мен. Беше от избрания народ. Любовникът ми беше млад и красив евреин, работеше при мен като архитект, беше само на 27 години, на една възраст с гаджето на дъщеря ми. Това беше много смешно. Понякога обядвахме четиримата и най-много от всички се притесняваше любовникът ми. Дъщеря ми и нейният приятел одобряваха донякъде връзката ни, поне не казваха нищо отрицателно, а пък аз нехаех, защото за мен най-важното бе да се забавлявам. Живеех си в моя перфектен свят, шастлива и красива, богата и разглезена, и никак не подозирах, че скоро той ще се разклати из основи, а империята ми ще се пропука по шевовете. Тогава, тази сутрин, аз още нищо не предполагах! Моят знаменателен сън щеше да се окаже част от живота ми и щеше да ме накара да се замисля за отношението ми към света и хората, щях много да се променя и да дам всичко от себе си, за да науча своя кармичен урок