автор: Agaq

гласът му
трепери от наслада
докато търси миналото си в китара
на притежанието
няколко акорда перуники
щръкнали са край реките с тайнствен ритуал
от насечено дишане
на занемарено перо

поради липса на време
за откривателства,
на каквото и да е миниатюрно парче, което все пак ще пасне на пъзела

остри върхове на клони
като покана за внимание
декларират дъх обожание към подпалвача на луна
и кротко лягат в празните стаи на харема му,
като знаят, че пълнолунието е веднъж месечно
забременяването е трудно
за тънките духове

сезона на причините събува обувките си на пътя
и търси най-малката буква на съпротивлението, по която да стъпи
разбирайки, че земята черпи най-често от лудите

пукнатини
в главите,
скалите,
недрата
и най-вече от гърлото на окото,
което въпреки своята слепота - широко разтворило зеници

дъвче
болка,
от която нито се умира, нито ставаш по-силен или по-богат
сред списъците от измръзване,
в които хората са номера, никове и ай пи та

свити в новогодишен геврек,
посрещачи на коледари,
с цветни гирлянди и светещи елхи,
листче от баницата
с готови кори,
с готови късметчета (за улеснение на домакинята)

от време на време, като дим проблясва
мисъл, че не си забравил
колко си слаб, колко си сам
ако ги нямаше всичките щуротии, които тровят ежедневието ти,
бъркат плановете
и те карат да правиш хиляди глупости заради тях,
с риск да се повториш и станеш глупак


отново
или
от обич
майната му -
все тая ако си заслужава