I. Очите ви оставят отровните си спори в сърцето ми
цветовете на страстите разтварят алените си устни
корените на любовта давят артериите
съсиреци
зениците ми са огледала
убиват
следва ме мирис на леш
навярно сърцето
II. Ела при мен в чертозите на мъртвите крале
при лепкавите мисли и кривите огледала
тишина; накъсани смехове; захвърлени погледи
капка вино между бледи момичешки устни
черна диря след прозрачната капка отрова по засъхналата кора на сърцето
сълзите в очите на просяка ме ослепяват
мъртва риба хапе дланта му
в кръв лепнат пръстите ми по златния бокал
следва ме мирис на леш
III. Червен е конят ми
като очите ми
извикай
Ще облека черната си ризница и ще препусна
копитата му жигосват плътта ти
кървави кръстове
и там-в нежната извивка между гърдите ти той ще се препъне
червена следа по девствената белота на кожата-пламтящата черта на изгрева
и щом усмивките се олющят от лицата ни, ще се усмихнем с истинските си устни