Старица облечена в черно лапва бонбон.Зейнали гърла на саксофони и тромпети пият тъмнината.С щракане на пръсти диригент отброява началото на един блус.В еврейското гето стар евреин бие жена си.Край една река циганка съблича шестте си фусти.Препусква кон и смазва и циганката и фустите и на
земята остават две цигански очи с неизплакана кръв.
По пътя на Вийон падрета и попове разпиляват начупени стъкла.
В студения уличен мрак плаче музикант, пияници са счупили цигулката му.
Туберкулоза и кратка носталгия по избягала жена.
Умиращи деца и раждащи се симфонии-винаги пети-всички пети симфонии са велики.
Избит, убит разпилян, разхвърлян дивеч-и някой нарекъл убийството спорт.
И един затворник подаряващ на децата,своето единствено богатство -стиховете си...