* * *
Притихват
мислите ми тъжни за тебе
в съня на върбите,
от ромона чист на реката
кротко приласкани.
В душата
дочуваш през време и болка
топлия зов на сърцето,
с ритъма си нежен докоснало
тихата вечност.
Зимата
отново тъгата в бяло облича,
пътя от мене до тебе
под преспи от спомени нежни
бавно заличава.
МУЗИКА>>> SECRET GARDEN