автор: Zvon

Gens Una sumus

Преди две години с Томски снимахме филм за троянската сливова. Документален. Имахме сценарий и за игрален, но актьорите, които можеха да превъплатят достойни сливовари и сливопиви, вече не бяха сред живите. А и новите млади актриси бяха далеч от красотата на троянската слива. Замръкнахме близо до вилата на о.з. полк. Любчо Михайлов, последният заместник-шеф на научно-техническото разузнаване, наш приятел и УКВ гостоприемник.
Започваше да снежи и целият Троянски балкан потъваше в белота и тишина. Любчо се зарадва на неочакваната среща и скоро седяхме около игриво припукващата камина. Кротко подреждахме пъзела от спомени, когато на двора се чу пръхтене на кон и някой потропа на вратата. След минута домакинът се върна в стаята с жълт пакет на DHL. Вътре имаше писмо и бутилка Hennessy X.O. По старато означение за дълголетие на коняка, броят на звездите й щеше да е повече от сбора от звездите на пагоните на всички в стаята. Любчо напълни чашите, отпихме.

- 17 на 12 за мен. Сър Алекс се предава на 42-я ход. Бутилката е доказателство за това.

Погледнахме ме го с недоумение.

- С полковник Алекс Крейгън за първи път се видях през 1963 г. - заразказва полк. Михайлов. Славни години! Не минаваше и месец без да разменяме заловени шпиони на прочутия “Чекпойнт Чарли” в Берлин. Там се запознахме, а след това многократно се срещахме из западно-берлинските ресторанти. Оказа се, че и двамата сме шахматисти. Така започнаха нашите партии кореспонденски шах. Шпионите сме като шахматистите - Gens Una sumus. Загубилият винаги изпраща бутилка Хенеси.


Гарваните

- В края на 60-те години научно-техническото ни разузнаване бе отрупвано със задачи, така както пролетта отрупва троянската слива с нежни цветове - продължи да си припомня Любчо. Електроника, комуникации, биотехнологии, химия, фармация... Шпионирахме без прекъсване и без да си задаваме въпроса дали това е морално или не. Когато си беден, подобни мисли за излишни. Спомням си, че наш сътрудник ни извести за нов сорт пшеница с уникални качества, селектиран в опитното поле на Saint Denis, съвсем близо до Париж. Достъпът до него бе меко казано ограничен. Охраняваха го военни и жандармерия. Търговските преговори за покупка на семена от този сорт се провалиха. Исканата цена бе отблъскващо висока, три пъти над цената на белите трюфели. Тогава на търговското аташе – наш колега с чин майор - му хрумна чудесна идея. По професия той бе орнитолог и отглеждаше в двора на посолството гарвани. Хранеше ги, а те го слушаха и му се подчиняваха. След една седмица полети до Saint Denis вече имахме около 40 кг. от безценните зърна. А на 14-и юли един гарваните се бе отклонил от маршрута и прелетял над булевард "Шанз-Елизе". Върнал се с ордена “Кавалер на почетния легион", навярно откраднат от разсеян зрител на военния парад.


Рибите

През 70-те години съветските стратегически подводници все още бяха значително по-шумни от американските и това ги правеше лесно откриваеми - разказваше Любчо, унесен в спомени. Твърде ефективна се оказа американската система SOSUS*, предназначена за акустично засичане на подводници. Хидрофонните станции на SOSUS опасваха западното и източното крайбрежие на САЩ. Системата улавяше сигнали с мощност акустичен ват от разстояние няколко хиляди километра. Специален софтуер премахваше паразитните морските шумове - викове на китове и делфини, шум от търговски кораби, взривове от търсене на нефт и т.н. За съветските подводници бе изключително трудно да се промъкнат незабелязано на ракетен обсег до брега. За това успяхме да им помогнем с едно почти гениално решение. Наш агент бе успял да достави от Япония рецепта за суши и няколко живи риби от вида Arothron hispidus. Рецептата отиде за стола на ЦК, а рибите - в института по океанология на БАН. Те бяха специална селекция на института по военна ихтология в Куре. Лесно се приспособяваха във всички морета, имаха подчертано стаден инстинкт, а шумът от винтовете на риболовния траулер им действаше както лампа на нощна пеперуда. Ето какво направихме. Рибите захранвахме с хранителна добавка - извлек от добруджански боб с изоблие от сложните захари стахиоза и рафиноза. При тяхното разграждане от чревната флора, като страничен продукт се образува изобилие от газове: водород, въглероден двуокис и метан. Размерът на тези риби бе такъв, че звукът който се получаваше при неминуемото отделяне на газовете имаше същата акустична картина както тази на шумовете от съветските подводници. Първите опити направихме в Черно море - бяха окуражаващо успешни. А след това флотилиите на ДСО „Океански риболов“ и Атлантическия риболовен флот на СССР потеглиха към американското крайбрежие по планиран от адмирал Кузнецов строй. Трюмовете на корабите бяха пълни с тонове бобена храна, а зад тях послушно плуваха пасажите от Arothron hispidus. При навлизане в зоната на действие на SOSUS, по сигнал от командването на операцията, започваше захранване на Arothron hispidus с бобената добавка. След 44 минути всички съветски наблюдателни пунктове регистрираха задействане на силите на САЩ и НАТО за борба с подводници.


SOSUS - SOund SUrveillance System