автор: Lycki

Цяла нощ да приказва
там със вятъра, чух,
за любови и страсти
моят тъжен капчук.

- Светове съм обходил,
векове съм живял
сред лица и тополи
и желан бях, и презрян...

И ту хуквах подгонен,
ту спирах, примрял
от човешките злоби
от любовния блян.

- Аз не мога да спра
да проливам сълзи.
Вечно тази печал
до несвяст ме души.

Завидя ми съдбата,
любовта ми отне,
мойта обич - земята
всяка нощ ме зове.

И макар, че съм безкрайно
необятно небе,
се присвива нещастно
мойто бедно сърце.

И сълзите преливат,
наводняват реки,
океаните сбират
и издигат вълни.

Този миг благослов е
за небе и земя -
двата свята се сливат
и кънти любовта.