автор: tomatroev

От "Разговори с Мавъра"

Пясъчните мравки са малко по-особени: лъскаво черни, по-едри, с издължени крайници и много бързи, не пълзят, а бягат по нагорещения пясък, може би защото само така е възможно да се придвижват по ронливата му повърхност.
Иначе и те са като другите. Наблюдаваме ги как се суетят около един мъртъв бръмбър, полузарит в дъното на нечия стъпка. Бръмбърът, макар и напукан от силното слънце, за мравките е все още твърд и непревземаем като бункер. Две от тях все пак успяха да отчупят изсъхналите му крила и, вдигнали ги високо над себе си нагоре като платна, се понасят по пясъка.
Останалите продължават опитите си: тези, които са отгоре, стискат с челюстите си разкривените и черни като клони крака на бръмбара, другите долу се опитват да го мъкнат по пясъка, теглят го и го бутат – всяка в различна посока.
Има и такива, които идват, спират се за миг, опипват с антените си и подминават, някои остават и се лутат безцелно насам-натам...
Колко по-просто щеше да бъде, ако всички се бяха заели заедно да го изтеглят, нали?
Стана горещо, аз отидох да се изкъпя в морето, а Мавъра предпочете вместо морето, близкото заведение до вълнолома, където можеше да си пие бирата и да наблюдава целия плаж.
Когато се върнах, него още го нямаше. Легнах на същото място и огледах пясъка. И в падинката купчината от мравки вече я нямаше, но изсъхналия бръмбър беше там и, макар и едва забележимо, се движеше!
Бяха останали само три мравки: едната го дърпаше като шейна нагоре по стръмния пясъчен склон, втората се возеше отгоре оплетена в краката на бръмбъра, а третата, захапала бронята му, се влачеше отзад.
Така те нямаха никакъв шанс и аз, почувствал се изведнъж като бог, внимателно хванах бръмбърчето и преместих цялата композиция на по-равно място.
И какво от това!
По целият плаж сноват мравки, но досега никъде не съм видял техен мравуняк. Може би той е някъде накрая – в храстите или под купчината камъни? Но наоколо е само пясък – падини и върхове от пясък и избраната посока не е с нищо по-различна от останалите.
Много скоро мравката, която движи тежкия товар надясно ще се измори и тогава пък ще се остави да бъде теглена от другата – наляво.
Има ли някакъв смисъл в техните действия?
- Струва ми се – казах аз на Мавъра, когато той се върна – че човешките мравки с нищо не са по-различни от пясъчните мравки...
- Огледай се внимателно – отвърна Мавъра – виж, наоколо е пълно с пясъчни мравки и бъди сигурен че все пак, най-накрая, нашето бръмбърче ще стигне до този, изглеждащ така далечен и тайнствен мравуняк. Така е и при хората – всички спомагат за крайната цел със своите усилия: онези, които имат намерение да работят за нейните успехи, и онези, които изобщо не мислат да и служат, и онези които се борят против нея, и дори онези, които се обявават за нейни врагове! Наречи тази цел, ако искаш – демокрация, или пък я наречи, ако искаш – комунизъм. Все едно. Всички, подтикнати по един и същи път работят заедно за нея, едните въпреки волята си, другите – без да знаят това...
Аз изпитвам – завърши Мавъра – почти религиозен ужас от гледката на тази революция, която минава от толкова векове през всички препятствия и която днес продължава да върви напред сред развалините, предизвикани от нея.