автор: meiia

Не искам да те уча наизуст.
Чирак в духовната ти школа,
останал бих навярно хлевоуст
застъпник все на чужда воля.

Изпитан като закален метал
на проверено рицарско оръжие.
Да те опази толкова би дал!
А да е щит не ти е длъжен.

Животът му - до тебе измълчан,
до никому ненужен аскетизъм.
Тежи му вечно пълният колчан,
но ролята не носи драматизъм.

Оръженосец в любовта ти сам.
На точно разстояние от нея.
Понякога и верността е срам,
ако ти пречи пак да оживееш.

Непитащ, неповярван ученик.
А любовта ти - път. Привлича!
Уроците ти - ласкав, мил плесник.
И един от нас се учи да обича.