автор: GINKO_PRIM

Завалявам по теб като първия сняг -
много нежен и бял, чак болка невинен.
Тази твоя прегръдка е уютния праг,
зад вратата на който съм прозрачна, но видима.

Отпечатък оставям - белязвам челòто,
двете мънички бръчки накрая на устните.
Тази твоя усмивка ме прави по-смела.
Пожелавам те. Ти ме целуваш. И чувствам

с всяка пора на кожата твоята нежност.
Непременно прошепваш тихо моето име...
Уж е зима, а пролетно дишаме с тебе
и повтарят очите ни: Хайде! Вземи ме!