Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 863
ХуЛитери: 4
Всичко: 867

Онлайн сега:
:: AlexanderKoz
:: LATINKA-ZLATNA
:: Lombardi
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКражбата
раздел: Произведения за деца
автор: HariMarSui

Къщата в която живееше Ники беше малка. С малко дворче. С много цветя. И едно голямо дърво, на което беше свила гнездо птица.
Ники обичаше да гледа птицата. Знаеше как тя направи с клонки гнездото си. Как лежеше в него докато се излюпят птиченцата. Но най- много обичаше да гледа бижутата на майка си. Вземаше кутията и с часове можеше да се занимава с тях.
Един ден пак беше взела кутията с бижута. Изнесе я вън на двора. Имаше плетена маса и столчета. Занарежда пак обици, гривни и колиета. Обичаше да ги гледа. Как само блестяха на слънцето. Особенно едни старинни обици и колие, подарък на майка и от нейната майка.
Звънна телефонът и Ники хукна към къщата. Върна се бързо и прибра всичко в кутията.
Вечерта родителите и щяха да излизат и майка и отвори кутията с бижута. Търсеше нещо, но не го намираше.
- Ники, пипала ли си бижутата ми днес? -попита.
- Да . Отворих ги, но само за малко. Нещо ли е станало?
- Станало е, че я няма едната обица. Ти си се кичила пак. Нали ти забраних? А може и твоите приятелки да са идвали и някой си е харесал обицата?
- Не. Никой не е идвал и аз не съм се кичила. - обидено каза Ники, даже и се доплака- Знам къде е тя. Сега се сетих. Когато ти ми позвъни, всички бижута бях наредила на масичката отвън. Влязох в къщи, за да ти се обадя и когато се върнах, знаеш ли кого видях? Видях нашета птица кацнала до тях. Тя отлетя и аз прибрах кутията. Не може ли тя да я е взела?
- Може, може.- обади се бащата. Нашата птица е сврака. Даже и опера има писана за крадливата сврака. Утре ще проверим дали съм прав.
Наистина. Със стълбата таткото се качи, когато гнездото беше празно и намери не само обицата. Разни блестящи неща имаше.
Всички се смяха много, а свраката не разбрала нищо за станалото, кръжеше над тях. Може би си мислеше, че всички са излезли да я поздравят. Нали днес пиленцата и направиха първия си полет?


Публикувано от alfa_c на 15.12.2009 @ 08:31:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   HariMarSui

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 13:42:40 часа

добави твой текст
"Кражбата" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.