Къщата в която живееше Ники беше малка. С малко дворче. С много цветя. И едно голямо дърво, на което беше свила гнездо птица.
Ники обичаше да гледа птицата. Знаеше как тя направи с клонки гнездото си. Как лежеше в него докато се излюпят птиченцата. Но най- много обичаше да гледа бижутата на майка си. Вземаше кутията и с часове можеше да се занимава с тях.
Един ден пак беше взела кутията с бижута. Изнесе я вън на двора. Имаше плетена маса и столчета. Занарежда пак обици, гривни и колиета. Обичаше да ги гледа. Как само блестяха на слънцето. Особенно едни старинни обици и колие, подарък на майка и от нейната майка.
Звънна телефонът и Ники хукна към къщата. Върна се бързо и прибра всичко в кутията.
Вечерта родителите и щяха да излизат и майка и отвори кутията с бижута. Търсеше нещо, но не го намираше.
- Ники, пипала ли си бижутата ми днес? -попита.
- Да . Отворих ги, но само за малко. Нещо ли е станало?
- Станало е, че я няма едната обица. Ти си се кичила пак. Нали ти забраних? А може и твоите приятелки да са идвали и някой си е харесал обицата?
- Не. Никой не е идвал и аз не съм се кичила. - обидено каза Ники, даже и се доплака- Знам къде е тя. Сега се сетих. Когато ти ми позвъни, всички бижута бях наредила на масичката отвън. Влязох в къщи, за да ти се обадя и когато се върнах, знаеш ли кого видях? Видях нашета птица кацнала до тях. Тя отлетя и аз прибрах кутията. Не може ли тя да я е взела?
- Може, може.- обади се бащата. Нашата птица е сврака. Даже и опера има писана за крадливата сврака. Утре ще проверим дали съм прав.
Наистина. Със стълбата таткото се качи, когато гнездото беше празно и намери не само обицата. Разни блестящи неща имаше.
Всички се смяха много, а свраката не разбрала нищо за станалото, кръжеше над тях. Може би си мислеше, че всички са излезли да я поздравят. Нали днес пиленцата и направиха първия си полет?