автор: Kristo

Казват, че не ти липсва,
докато не изчезне нещо.
И остра нужда да искаш
да имаш веднага тези вещи.
Но и чувствата нетрайни,
и те към тях спадат,
дали явни или тайни,
и те на това се поддават.

И тя сякаш иска още и още,
извънсъзнателна душевна нужда от мене
няколко оргазма твърде мощни,
на същото място,
по същото време.

Казват, за изкушението
да се наслаждаваме волно.
И искрата, и напрежението
да носят мисли греховни.
Ти сякаш си ненаситна
от мен всичко искаш да вземеш.
И с мен да опиташ
всички фантазии и положения.

И тя сякаш иска още и още,
напълно съзнателно и доста бясно
няколко оргазма твърде мощни,
по същото време,
на същото място...

И докато свършваш,
диво яхнала мене,
падаш изморена, прегръщаш,
напиваш се с моето семе,
думи нас ни не трябват -
само погледи сладки,
емоциите ми открадваш,
и си оставаш загадка.

Аз докато свършвам,
някъде иззад тебе, наведена,
нещо мощно прекършвам
красотата ни, междувременно,
дори любовта
така не е страстна,
аз влизам винаги в тебе,
на същото място,
по същото време...