автор: vitoriovitalis

60. Вечер


Полковник Карис е поканил трима приятели на каре белот, преди да замине за планината.
В тясното задно дворче на къщата - под астмата, има място колкото за квадратната масичка и четирите стола. Те са поставени направо върху ниско подстриганата гъста зелена трева. Отстрани са високите дувари, иззидани някога от дядото на Цеца. Електрическа крушка осветява играчите.
По всички правила масата е застлана със старо одеяло.- Да не се чука ! – многозначително казва полковникът. Той обича честната игра. Върху одеялото лежи стар вестник, сгънат на четири. На него пишат с молива.
Вечерта е топла и приятна. Песента на щурците е в разгара си. Мъжете играят сериозно и съсредоточено. Нарядко си разменят тайнствени реплики. Току-що са чули централния осведомителен бюлетин на Радио Фила.
- Какъв хазартен играч ! Да ни скара с Китай ? Пас.
- Пики. Той си мисли, че са като американците. Те се наакаха
от страх, като им изпрати ракетите.
- Цялата работа стана заради ядрените носители в Турция. И
едните, и другите мълчат за това. Всичко.
- Не се прави така. Коз !
- Какво става с Пери ?
- Колебае се.
- Натиснете го !
- Обещаха да говорят във Фила с него.
- Виждате какво става. Може да се наложи да действаме още
утре.
- За утре не сме готови. И ти излизаш в отпуска.
- За една седмица. Съгласувано е. Знаете къде съм. Даже така
е по-добре, вместо да съм в града.
Гостоприемно усмихната, идва жената на полковника с подносче. Върху него – изстудена половинка мастика с малки чашки. Зад нея пристъпва дъщерята Лида. Тя носи кръгла тавичка, пълна догоре с парчета узряла диня. Мъжете надигат глави.
- Я си починете ! – Цеца шеговито раздига одеялото заедно с вестника от масичката.
- Чакай, чакай, ще затриеш сметката ! Полковникът точно губеше...
- Да, да.
Мъжете оставят картите и се залавят за работа. Отдавна са вечеряли. Мастиката и динята вървят ръка за ръка - особено в такава лятна вечер. Облягат се на столовете и продължават разговора.
- В Управлението всичко е под контрол. Но по-младите офицери не са сигурни.
- Винаги е имало кариеристи.
- Бъдете внимателни с тях ! Как стоят нещата във вестника ?
- Лошо. Новият секретар им е завъртял главите. Асфалтирал
площада ! Голяма работа ! А какво става в селата ? Всички са хукнали към града. Ще стане истински хаос.
- Хаос ! Глад, глад ще настане !
- Веднага, щом пристигне генералът, проведете решителен
разговор с него. Или-или. Няма какво да шикалкави. Ако вземе пак да мърка, ще се наложи да го отстраним.
Мълчание. Заговорниците отпиват от мастиката. Пак ли идват ония времена ? Заговарят за голямата политика.
- Много важно е да се даде знак от Континента. Ако махнат Първия, нещата значително ще се раздвижат.
- Как ще го махнат точно сега ? Това означава да си плюят на сурата. Все едно са отстъпили пред китайците. Не бива да го махат сега. Ние трябва да си свършим работата.
- Но Премиерът е нещо пасивен. Като че ли не му се иска дявол на магаре.
- Оставете Премиера на мира. Имаме достатъчно подготвени хора.
- Кой ?
- Като му дойде времето, ще разберем кой. Ще играем ли ?
- Давай !
Мъжете оставят всичко на тревата и застилат отново одеялото. Полковникът обръща вестника, върху белите полета на който записват резултатите от играта. Точно срещу него е снимката на Секретаря Тот. Той произнася поредната си реч и в пристъп на вдъхновение е размахал ръка, свита в юмрук.