автор: gadalina

Каква ирония-помислих си аз,като отново я погледнах.Обичах я,и това си беше повеч от странно.Не разбирах,обаче как тя не се страхуваше от мен,след като знаеше какъв съм всъщност,или поне предполагаше.
-Е. успокой ли се вече-попитах я аз, след дългото мълчание между нас.
-Да, малко-отговори тя кратко.
-Сега искаш ли да ми разкажеш,какво ти си е случило по-подробно?-предложих,надявайки се така да разчупя леда,а и да си изясня всичко.
-Има ли смисъл?Ти и без това не искаш да ми помогнеш.-каза тя,обидено.
-Не съм казал това.Ще опитам,но трябва да разбера повече за теб и това,което ти се е случило.
-Казах ти.Баба ми почина,и вече си нямам никого.
-А,други роднини?-попитах
-Не,нямам.Майка ми и баща ми са починали,много отдавна,още като съм била бебе.Баба ми разказваше,че са катострофирали.Тя ме отгледа абсолютно сама,не зная за други роднини.Поне не съм виждала такива.-обясни накратко.
-Много съжелявам-казах искрено,и продължих:-А,сега решила ли си каво да правиш?Животът е пред теб.Не трябва да потъваш в мъката си,а просто да продължиш.
-Нямам сили за това.Едва днес я погребах,как да мисля за живота си от тук нататък?
-Права си,но поне се прибери в домът си.-предложих аз.
-Искаш да се отървеш от мен набързо,нали?
-Не,не е така.Казвам ти го,защото не ти е мястото в гората.Тук е опасно,разбери го.
-Не искам да се прибирам.Не мога.Ще се чуствам още по-зле там сама.Ще се връщам назад в спомените с баба ми,и си мисля,че ще ми се отрази много зле.Трябва ми време,ще поскитам,а когато се почуствам по-добре,може да се върна.
-Сама,ще се изложиш на хиляди опасности.Не го прави,помисли за бъдещето си.-настоях аз,надявайки се да се откаже,защото иначе щеше да ми се наложи да променя много неща.Страхувах се от това,че ще трябва да съм с нея,с риск да задълбоча това,което изпитвам.
-Не го прави,чуваш ли,недей.-продължих осъзнавайки,че е напразно.
-Няма да се откажа.Не можеш да ме накараш,чуствам със сърцето си,че така е най-правилно за мен-отговори тя категорично,а на мен ми остана само да се чудя дали за мен ще правилно да сме заедно,но тя не ми оставяше друг избор.Не можех да я оставя да се скитосва сама,и да се чуствам виновен ако и се случи нещо.Можех да се надявам единствено,че скоро ще и мине.Въпреки това си остваше опасноста,после да не мога да се разделя с нея,защото тази близост можеше да промени живота ми напълно.Усещах го дълбоко в себе си.Предстоеше ми нещо ново,от което никога нямаше да мога да избягам,както бягах винаги до сега.Обречен съм-помислих си аз,но нещо ме спираше да не си тръгна и да я оствя сама.Да става каквото ще става-примирих се аз, и веднага си съставих план на действие.
-Как ти е името?-зайнтересувах се аз,осъзнавайки,че още не го знаех,а и тя не знаеше моето.
-Нягуша-отговори тя
-Интересно име имаш,не съм го срещал до сега.
-Това е много старо Българско име.-поясни ми тя и попита на свой ред:
-А,ти как се казваш?
-Айрон,на твойте услуги.-казах представяйки и се.
-И твоето име е хубаво.
-Е,сега трябва да ме попиташ какво съм?
-И,какво си ти?-попита тя наистена.
-Наистена ли искаш да знаеш?
-Да,макар,че се досещам,но това е някак си нереално.Такива същества не би трябвало да съществуват.
-И,не се ли страхуваш от мен?-попитах,защото това не ми даваше мира.А съвсем очевидно си личеше,че тя не се страхува а напротив,вижда в мен някакъв закрилник.
-Не,не се страхувам от теб.-потвърди тя веднага.
-Е,щом е така,значи няма да си против да поскитосваме заедно тогава.-предложих най-накрая аз.
-Найстена ли?-попита тя невярващо.
-Да,можеш да дойдеш с мен.Не искам да те оставям сама.С мен ще си в безопасност,и относно това,ще трябва да.....-и не успях да довърша,защото нейните щасливи възгласи ме прекъснаха.
-Страхотно Айрон,много,много ти благодаря-и се хвърли на вратът ми от щастие.Реагирах веднага,защото близоста с нея ме побъркваше,и веднага я отдръпнах от мен,оставяйки я там където беше седнала преди това.
-Повече не прави това-казах аз сериозно и продължих:-Не си проигравай късмета,защото аз съм много опасен за теб.Повече не ме доближавай така неизвиделица.-и я погледнах намръщено.Тя се уплаши от думите ми ,но въпреки това попита:
-Но,защо?Нещо погрешно ли направих?-и ме погледна толкова жаловито,сякаш всеки момент щеше да се разплаче.
-Виж,сега.Трябва да знеш,че аз съм опасен за теб.Мога да се контролирам,но въпреки това ,не се знае дали няма да се изкуша в даден момент.Затова е по-добре да се въздържаш от толкова близък контакт с мен.-поясних,опитвайки се да я успокоя.
-Не се страхувам от теб,и не разбирам,защо трябва да си опасен за мен?-попита тя.
-Как да ти обесня.Ти си,как да го кажа не знам....-и прекъснах изречението си по средата,не знаейки как да продължа.
-Какво съм,кажи де?-настоя тя.
-Ти си изкусителна за мен-изрекох на един дъх:-Кръвта ти,по-точно.Сега разбра ли ме.
-О,моята кръв,те изкушава,така ли?-попита доста изненадано тя.Не казах нищо,а само кимнах с глава потвърждавайки.
-Добре тогава,ще се опитам да не те изкушавам повече-обеща Нягуша.
-Случва ми се за първи път,от както съм на животинска кръв-започнах да обяснявам аз.
-Как така животинска?-учуди се тя.
-Ами аз пия само животинска кръв.Ти какво си помисли-засмях се на нейното неразбиране.
-Преди 50-ет години се подложих на нещо като диета.Започнах да пия само кръв от животни.Беше ми много трудно,и с тази цел,отбягвах да се срещам с хора.Бродех из горите,пиех до пръсване,и след известно време,когато се почуствах готов,започнах да пробвам въздържанието си.Трудно ми беше да не разкъсвам хората,който срещах,но устоях,някак си наделявах над жаждата си за човешка кръв.
-И какво се промени сега?
-Ти,и твоята ароматна кръв.Това се промени.-отговорих аз кратко,гледайки я като хишник докато разказвах за това.
-И какво и е различното на моята кръв?-продължи да ме разпитва тя.
-Незнам.Трудно ми е да ти устоявам.Ароматът ти е различен от другите хора.Влудяващ е,искам да изпия кръвта ти,искам я всичката.Много ми е трудно да се владея,в близост до теб.
-Това трябва да ме плаши или просто да го приема като комлимент?-попита Нягуша като леко се подсмихваше.
-Не смей да ми се подиграваш.-заплаших я аз.
-Не,не ти се подигравам,в никаъв случай не е така.Караш ме да се чуствам специлана след думите ти.
-Може би найстена е така.Ти найстена си специална.-казах аз замисленно.
-Съжелявам,че кръвта ми ти причинява това-извини се тя.
-Няма нужда да съжеляваш.Аз се радвам,че ще мога да изпитам предела на своята въздържаност по-този начин.Силно се надявам,да не стане обратното и да ти причиня нещо лошо.Затова и се опитах да те отдалеча от себе си.
-Не,не го прави,моля те.Не ме отдалечавай от себе си.Готова съм да поема този риск.Ще съм внимателна,няма да ти се натрапвам.Обещавам ти-изрече молбата си на един дъх към мен.
-Няма да те изоставя Нягуша.Аз се ядосвам на себе си.Решен съм да преодолея това чуство,и ще го направя.Няма да допусна да те нараня,и аз ти обещавам.-и замълчах,вглеждайки се към огънят,питайки се дали да й кажа как да ме унищожи ако се наложи.Несигурноста ме караше да се чуствам като глупак,не ми беше присъщо да съм толкова слаб и неуверен в себе си.
Ще преодолея това,обещах си и вдигнах глвата си смело,поглеждайки към причинителят на моето безпокойство.Какво в нея ме правеше такъв?Защо тя,какво имаше толкова специално в нея?Питах се,но отговор не намирах.Ще те преодолея моя Нягуша,някой ден ще те докосвам и любя без да се страхувам дали няма да те убия-обещавам ти,и продължих да гледам прекраснато и лице,и вдишвам ароматът на безцената и кръв.Моята Нягуша,моята чаша с алкохол,това беше тя за мен,и се усмихнах,защото бях намерил отговорът на дилемата си.