автор: Osip

челото ти е изморено като бряг
от многото светулки по косите
почти е кървава ръката
когато се протяга и откъсва влага
когато пожелава „лека нощ”
на белите щурци
на тези августовски твари без чела
те имат звуците си
под балконите на лятото
и глухотата със която ще те стигнат
те имат цялото нехайство да те отегчат
с еднаквите си гласове
с къркорещото свирене
и чак до гърлото да те издраскат
с гордата невидимост
на световете си
но ти ги искаш -
ласкавото ти чело
все по навежда се
към бялата яка на зимата