автор: moeto

викът на един егоист...

Здравей мое мило огледало,

знаеш ли аз не говоря на теб, а на себе си. Мъжът в мен с думи гали жената в отражението.
Мислено протягам ръка и се удрям в стъклото. Отражението плаче, а на мен ми е весело и обратното. Когато вали на вън, с дъха си пиша по повърхността онези две думички, които ни карат да се чувстваме живи. Ехото ми отвръща, мисля си.
Но трябва да знаеш, че не те искам за себе си, искам те в себе си, защото сме едно цяло. Още ли приемаш думите ми лично?
Аз ги казвам на себе си. Вече не казвам "обичам те", казвам на огледалото "обичай ме". Хубаво е да виждам жената в теб, нея търся, очаквам, искам да я запазя в себе си, за да се чувствам изпълнен и завършен.
Сутрин ти си моето отражение, прекрасно е да те виждам отново и отново. Хубава си. Би било грешка ако не те разбирах, както виждаш не задавам въпроси. Ще ти говоря докато не счупиш огледалото от вътре, защото ни разделя. Не го прави, стъклата ще те разкъсат.
Казах ли ти, че те обичам?! Не ми вярвай......