автор: nikoi

Не мисля, че е толкова добра идея
да тръгне някой да пристъпва по водата-
пресъхващи реки във нас стареят
и сбръчкан бряг облизва жадно вятърът.
Не мисля, че със две нещастни риби
(и колко хляба бяха?!) ще заситиш
когото и да е.. Но да сме живи.
А колко сме щастливи ти не питай.
Не зная как се ражда непорочно-
надявам се не е лъжа. Аз мога
да раждам само думи и неточности,
сгрешени стъпки, чувства и тревоги.
Не се сърди. Прости- говоря грубо.
Но дълго бродих, за да те намеря.
Мечтая утре като се събудя
светът да бъде по- добър от вчера.
Свещта на този кратък ден догаря-
а в черквата камбаната е няма...
Къде отиваш? Ето малко вяра-
откраднах от търговците пред храма...