автор: pisanici_com

Понакъдрена есен,
бяла, светла завеса,
на ревера ти свито -
малко сватбено цвете,
с наедрели бедра,
като черна лоза,
със характер на март,
като пролетен сняг,
неумения множество,
невъзможностти доста,
неприлични маниери,
или липса на тон -
аз съм в твоята спалня,
във живота ти още
даже малко разтроена
като свръхгабаритен камион.

Обещах да броя
до безкрай и тогава
да търся,
но не стигнах до девет
Ако имах крила
вероятно сега
бих летяла лежерно.
(Как ги мразя тези тежки,
човешки крака...)
Вестоносците падат
жертва на лошата вест.
Идва зима - това
предвещава Земята
и отнова завърта се –
в луд атмосферен финес...