автор: Zvon

Резюме: Ако прочетете следващите 724 думи няма да станете по-глупави. Ако искате да научите нещо повече за птиците препоръчвам ви "Практическая орнитология" на Холодковский и Силантьев, издание на А. Ф. Девриен, 1901 г. А трупането на знания за политика и политици е безполезно и скучно занимание. Дваж по-добре е да се пропиете.

Гинци

Обичам да се зачитам в съботния брой на Таймс. Блаженството от него е сравнимо с това от чая, Арменяка и другаруването с Петко Бочаров. Понякога, след като прегледам и последната вестникарска страница, вземам атласа на света. Все по-често текстовете в Таймс се ограничават географски само до Европа. Несправедливо. Затварям атласа, замижавам с очи и го отварям случайно на някоя страница. Напомня ви сцената от "Този неясен обект на желанията", нали? Последния път показалецът ми попадна на 420 км. северно от Лима - Чимботе. Досега не съм посещавал това пристанище. На следващата сутрин отпътувах. Както обикновено става след тази игра, заминах с бай Петко за Гинци. Горещо ви препоръчвам това дълго село. Близо е до София, а още по-близо е до Петрохан. Лисват характерните от туристическите справочници забележителности и това го овардва от досадните тълпи туристи. В Гинци в края на ноември може да срещнете само овце, пощипващи от есента, замислени кози и някое пролайващо куче. Обезлюдено. Преди слънцето да се скрие зад големия понор над Гинци, с бай Петко влезнахме в крайпътната кръчма. Момичето, което ни прислужва има огромни и тъжни като захвърлена бирена бутилка очи. Тъгата им се предаде и на Бакхусовото ни мерло-опиянение. На излизане бай Петко извърна глава към налялата се
подобно на кравешко виме Луна, извади армейския си колт и изпразни един пълнител по посока на Големия Аристотелов път.

- Джимо, разликата между човека и птицата е само бутилка вино!


Papier buvard

Бутилките, които изпихме заедно с Валентин Бережков, са повече от дните на гостуването му в България. Валентин Михайлович бе личен преводач на Сталин, а по-късно съдбата му отреди на работи като журналист и дипломат. Обичаше стенографията повече от първата си жена - Галина. На сбогуване на летището Бережков ми каза:

- Джимо, всеки съвременен човек трябва да умее да стенографира, да вари ракия и да скача с парашут.

Не мога да стенографирам, ракия варя с умерен успех, а скока с парашут все още отлагам. Бережков ми подаде и малък плик. Отворих го у дома - оригинална стенограма от разговорите на Сталин на Техеранската конференция и парче попивателна хартия. Както ви казах, не умея на чета стенографски сигли, но въпреки това от записа се усещаше виртуозна
пъргавина, подобна на тази на Глен Гулд. А върху попивателната хартия без никакво затруднение се разпознаваха подписите на Сталин, Чърчил и Рузвелт. Скоро след това ми гостува маестро Димитър Тъпков. Празнувахме заедно общия си именен ден. Показах му даровете от Бережков. Тъпков дълго не откъсваше поглед от стенограмата, макар и той да бе стенографски неграмотен. Оживлението, изписано на лицето му, бе явно.

- Джимо, не знам дали това е стенограма или не. Тези сигли аз разчитам като невми - старинен нотопис. Без съмнение тук е нотирана една великолепна музикална тема.

След два месеца я чух. Премиерата на новата Тъпкова творба "Кантата за мира" бе в зала България.


Албатрос

Усещам как читателят губи търпение - къде са птиците и политиците от заглавието? Ето ги. През 1982 г. преведох автобиографичната книга на режисьора Луис Бунюел „Mon dernier soupir". По този повод имах кратка кореспонденция с маестрото. В едно от последните си писма той ми пишеше "Няма по-голям сюрреалист от Господ!". Предлагам ви един от Божите
етюдите, в който има и сюрреализъм, и птици, и политици. Годината е 1923, мястото - летище Божурище. Долу на земята са се събрали знатни особи: Н.В. цар Борис, министри, депутати. А във въздуха е може единственото годно по онова време летало (припомнете си жестоките клаузи на Ньойския договор спрямо българската авиация). Самолетът се управлява от подпоручик Тодор Рогев. С пикиране той лети към земята. Хората са източила шии и следят в захлас неговия пилотаж. С малко, но фатално закъснение Рогев започва за излиза от пикиране. Поради това витлото на самолета удря по главите двама депутати. Странно режисьорско хрумване, но още по-странни са фамилните им имена - Колищърков и Колипатков. Подпоручик Рогев, благодарение на Н.В. Борис е спасен от настръхналата тълпа, втуранала се да го линчува. И за да бъде сцената още по-сюрреалистична, Господ е отредил самолетът на Рогев да е модел Албатрос С.III. направа на Albatros Flugzeugwerke GmbH. През 1931 година тази фирма е погълната от Foke-Wulf Flugzeugbau AG. Жалко, добре би било българската авиация да има такива летала.