автор: glishev

VІ
Хротгар отвърна, владетелят датски:
"Знаех го в дните му млади отдавна;
Егтеов беше баща му наречен,
който получи от Хредел Могъщи
щерката негова мила, едничка.
Ето, потомъкът негов дошъл е
вярност да търси, приятелство старо.
Тъй ми разказваха стари моряци,
дарове мои отнесли на гаути:
имал храбрецът в десницата мощна
сила за трийсет бойци дръзновени.
Хвала на Бога за тая Му милост -
дето ни праща безстрашния воин,
Грендел Ужасни когато безчинства.
Злато ще струпам на куп за награда,
ако младежът убие врага ни.
Вече побързай, повикай ги тука,
нека застанат пред мен храбреците
и им кажи, че са гости прескъпи,
наши другари и датски любимци."
Улфгар отиде при портата здрава,
кралската воля открито изрече:
"Вождът заръча това да ви кажа -
знае добре откъде е родът ви,
гости почтени, и поздрав ви праща.
Тук ще сте винаги срещани с радост,
щом по вълните пристигнете с кораб.
Можете вече да влезете вътре,
Хротгар по воински да поздравите
в ризници здрави, със шлемове острашни -
щитове само не внасяйте дръзко,
още и копия вън оставете."
Стана могъщият с хората свои,
верни другари по пътя му дълъг.
Няколко гаути навънка остави -
там за да бдят над оръжия остри.
Другите влязоха вътре с вратаря,
стъпиха в чудната зала висока.
Беоулф бързо напред се изстъпи
и край огнището гордо застана.
Шлема високо си вдигна боецът,
в дъжд от искри се облякъл бе сякаш -
пламък играеше в здравите брънки,
майстор-ковач що изкусно преплел бе.
Думи такива към краля отправи:
"Поздрав за Хротгар! На Хигелак служа,
негов човек съм и слава голяма
сам си спечелих със яка десница.
Чух да разказват моряци за Грендел -
колко злини е извършил безсрамно.
Казват, че залата, здраво строена,
нямаща равна по земни предели,
празна оставала, щом като мръкне,
Слънцето щом от небето се скрие.
Храбри и мъдри, васалите мои
вярно със честен съвет ме дариха:
казаха смело при Хротгар да дойда
(знаят те моята жар и мощта ми).
Често са виждали как се завръщам
в кърви облян от клане безпощадно.
Кракени сякъл съм в нощ непрогледна
с меч сред вълните жестоки, студени -
мъст съм въздавал за гаути злочести.
Нека и Грендел Жестоки да срещна,
в битка за злото му да го накажа.
Ето доброто, от тебе що диря,
Щит-за-бойците, Баща на народа,
царствени вожде - недей ми отказва!
Толкова път съм изминал със тия
славни другари, момци гласовити;
нека от Хеорот Грендел прогоним!
Чувал съм още, че звярът ужасен
никак не се от оръжие плашел.
Щом е така, нека Хигелак бъде
крепка закрила за мен и рода ми.
С щит или с факла ще се отбранявам,
удари само че с празна десница
аз ще нанасям на своя противник,
без острие ще нападна врага си.
Тъй ще заложи живота си всеки.
Бог ще реши дали аз да надвия.
Ако пък падна, от звяра разкъсан,
в златната зала, тъй както и друг път,
той ще пирува без страх във сърцето -
с челюсти стръвни трупа ми ще мята,
бързо ще свърши и с моите люде.
Няма лицето ми плат да покрие,
нито в могила ще легна спокойно -
ако застигне ме тук участта ми,
в кърви облян, ще ме влачи за плячка
демонът гнусен и сетне щеръфа
мръвки червени в бърлогата своя.
Тъй че из блатото, гнило, смърдящо,
алени, ярки мехури ще плувнат.
Никога вече не ще се завърна.
Ако пороят от кръв отвлече ме, / ако пороят на Хилд отнесе ме
бързо на Хигелак нека изпратят
моята ризница - воинска радост -
плетена, казват, от Уейланд Лукави.
Нека Съдбата сега се изпълни."

VІІ
Хротгар отвърна, владетелят датски:
"Беоулф, друже, за битка дошъл си;
копие носиш - дълга си да върнеш.
Помня, че беше баща ти преследван -
Хедолаф беше убил сред илфинги.
После в изгнание дълго се скита;
гаутите, знай, не желаеха никак
кръв на главите им да се стовари/ мъст на главите им да се стовари
и не приеха при тях да се върне.
Бягайки, той при датчаните стигна.
Аз пък отскоро тогава царувах.
Мощното кралство премина към мене,
след като Хьорогар, брат ми издъхна.
Беше той първи потомък на Халвдан,
старши, във всичко от мен по-достоен!
С откуп от злато тогава потиснах
черната мъст срещу Егтеов Храбри.
Кораб с богатства догоре напълних,
нанизи тежки на илфинги пратих,
брошки и гривни, и пръстени стари.
А пък баща ти пред мен коленичи,
клетва изрече за вярност и дружба.

Тежест сърцето ми страшно притиска
трябва ли пак да разкажа на смъртен
дивите зверства и ярост на Грендел.
Моите хранени хора загиват,
страх сред бойците ми тихо пристъпва.
Грабна проклетата участ мнозина
и ги предаде на гибел омразна.
Зная обаче, че стига да иска,
Господ врага ми ще смаже напълно.
Често момците над рогове с пиво
смело разтърсваха ризи железни,
с люти закани кълняха се бодро
Грендел да срещнат със копия остри.
Сетне оставаха в залата нощем.
Ала - уви! - на зората лъчите
съхнеща кръв осветяваха вредом
в моя чертог, не за радост издигнат.
Смрад се разнасяше, трупна зараза.
Тъй намаляваше моята свита,
младите, силни мъже се стопиха.
Смърт ме лиши от бойците ми верни.
Но на пира ти сега настани се
и отпусни си сърцето свирепо.
Словното свое богатство раздай ни."

Седнаха гаути на дълги трапези,
сместиха се със датчани по пейки.
Мигом слугите поднесоха кани,
пълни със блясъка на медовина.
И менестрелите сетне запяха
радостна песен за сладка утеха,
чак докато се сърца усмириха,
датчанин с гаута смълчаха се кротко./ датчанин с гаута се побратимиха.

________________
Предишна част: Беоулф IV и V
Следваща част: Беоулф VIII