автор: HariMarSui

- Какво съм аз? Растение някакво- невздрачно, ненужно.
Поне листата ми да бяха листа, или цвят някакъв да имах, а то...Срам ме е да се покажа над земята- оплакваше се морковчето на картофа. - Виж, боба какви цветчета има. И пипера, домата...А аз имам ли цвят? Имам ли? Все по- дълбоко в земята се заравям от срам. Да. От срам, само от срам е.

- Стига де. И аз се заравям в земята, ама не от някакъв срам. Просто там си отглеждам децата.
- Но ти имаш хубави цветчета. Не си като мен. - през сълзи каза морковчето.
- Стига, стига, приятелю, не се измъчвай. Съвсем се зачерви. Но да знаеш, че този цвят ти прилича. Привлекателен вид имаш. Помъчи се да се понадигнеш нагоре, за да те види детето, което идва насам. Хайде още малко, още малко се надигни.
Детето наистина го видя. Издърпа го от земята и хукна към баба си.
- Бабо, виж какво намерих.
- Та това е морковче, мое детенце. Полезно е за здравето да ядеш морковчета. Ела да го измием и да го схрускаш.
Толкова хубави думи за себе си чуло морковчето и от срам ли, от свян ли цветът му стана още по- хубав. И май,че го е запазило до сега, нали?