автор: vanilin

То не иска, то не проси... Просто е на този ъгъл...
Но в безмълвните въпроси никога не съм се лъгал...
Срещам сякаш неслучайно сянка в детските очи...
Гледам - коледната тайна в тях изобщо не личи...

И си спомням свойто детство, радостта от този миг...
Във илюзията девствен, старецът бе многолик...
Кой ме знае аз пък кой съм – без чувал и ямурлук?...
Старци като мен безброй са... Истинският май е тук!

Бъркам в джоба си – монети пълнят шепата ми там...
Радост у детето свети! Да ги дам не ме е срам!
...Подминавам и се сливам със тълпата, а зад мен
две очи така щастливи ме изпращат... Прероден!...