автор: merlin007

- Пеци, бе! Иде Никулден, бе човеко!
- Е-е-е, та какво?
- Ами рибата, бе!?
- Да-а-а рибата...
- Какви рибари сме ако не идем да хванем жива риба!
- Прав си, Ванчо! Ти ме знаеш, заплатата я бавят, жената без работа, щерките все искат десетолевки наедно... Хей го Стария пазар! Двама мездренци са виснали там и продават толстолоб по два лева парчето и шаран по пет. Къде ще ги намериш тия народни цени, ама и пари откъде ще намериш? Трябва да продам прясната ракия дето я вадих преди месец за да купя, ама не ми се продава. Нали ти дадох едно шише от нея, какво ще кажеш? Опита ли я?
- Опитах я! Малко нагарча!
- Ракия без пари и ще и намираш кусур...
- Я дай да идем за риба на язовира. Гледай го какво е временце хубаво. Все ще хванем нещо. Това лято един образ уцели щука, друг сом, трети бял амур. Пуснали са хайвер от всякакъв чешит риба.
- Бах маааму! Бял амур! Ама това е риба-бижу, бе ортак!
- Днес е петък. Утре е събота – пети. Таман за шести ще я разкостваме на масата...
- Разбрахме се!
Дъждът беше спрял. Влажна мъгла се стелеше от Балкана. Въртеше се на кълба и проникваше навсякъде. Двамата приятели, нарамили раници и рибарски такъми прескачаха влажните коловози на изток от ж.п. гара. Коловозите бяха много, цяла редица, мокри с кафяво-черни релси. В един залинял треволяк, досами последния коловоз нещо изскимтя. Те се огледаха и спряха.
- Виж ги, бе! Виж ги! Какви са сладички. На по месец са. И кучката я няма. Кой знае къде маха с уши. Пет парчета и все различни! Виж онова с белите лапки и беличкото на опашката. Красиво е, нали? Ако не беше моята къдрокоса Лиза нямаше да се колебая и да го грабна.
- Ти си прав, Ванчо. Жената не обича кучета ама сега му е късмета. Тук ще умрат от глад, а на мен ми трябва за лозе точно такова - порода “улична превъзходна”. Не яде по много, кара на хляб и огризки и така ти се радва като те види, че ще ти се стопи сърцето. Я дай да си го грабна, ама... Вероятно има много бълхи. Нямаш ли някакъв полиетиленов плик за да го сложа в него?
- За тебе – винаги! Ето вземи!
- Маму ма, маму ма, ела ма, ела ма... Какво се разтрепера, ма. Я да те видя! Момченце си, таман! Няма да ми правиш проблеми, нали...
- Защо не го сложиш в раницата? Ще те опикае.
- Та да опикае раницата ли? Така си му е добре. Ще го пуснем край язовира да се поразходи и натича. Ако клъвне нещо дребно ще му го хвърля за да видим дали ще стане рибар от него... Само че...
- Какво “че”?
- Как ще го кръстим?
- Джони разбира се! Сега сме в Европейския съюз и всичко трябва да е на английски, даже имената на кучетата.
- Джони! Хей Джонко, сладурче започва новия ти живот приятел, разбра ли? Той е разбрал ама и майка му е разбрала. Олекнало и е на циците от един гладник.
- Хей го язовира, къде ще се гарираме?
- Ами откъм лозята. Там са ловили белия амур.
- Ти да не мислиш, че амура ни чака нас двамата. Сигурно вече се е заровил в тинята, та и опашката не му се вижда. Поне се вдигна мъглата, ама слънце май няма да огрее. Мрачно е.
- Това е добро вирче. Давай да слизаме. Носиш ли си столчето?
- Как иначе! Няма да сядам на мократа земя я!...
- Аз съм приготвил стръв още от снощи. Имаше малко дроб за Лиза, та нарязах едно парченце. Вземи опитай. Амура кълве на мърша, пък и сома! Не дай боже да клъвне сом! Имало го е и него.
- За сом ще трябва да пуснеш бърза телеграма... Тихо сега, тихо. Амура се плаши от шум и човешки разговор.
- Мигар ти разбира български?
- Шшшшт!
- ...
- Абе, Пеци!
- Шшшшт!
- Наа... мен... ми... кълве бе ортак...
- Да бе! Тегли, бе! Теглииии!
- ...
- О-о-оп! О-о-оп!... Те ти го! Голямо е... Ох, на баткото... Ох! Дай кепчето! Ето,ето,ето... шляп,шляп,шляп... Го-олямо е!
- Да голямо е, ама... Ама не е бял амур! Таранка е, голиат! Абе аз казвах ли ти, че тук е едрата риба! Има повече от кило! Ха честито!
- Мерси! Да ти се връща! Джонко! Джонкооо... ела го помириши, бе помияр! Ха така! Те това е риба, бе пич! Само че ти е голяма за ядене. Ще ти хванем по-дребно.
- Те му по-дребното! Царица! Пълно е с подобен боклук тук. Красиви са като риби но не стават за нищо. Хвърли му я! Ама не така де. Плаши го рипането и. Удари я с ножа по главата, а после я порни по средата и му я хвърли. Да потече кръвта...
- Яде бе ортак! Яде! Тоя трябва да е гладувал като куче. Я виж само как сладко яде!
- Ще стане рибар, личи си! Остави псето ами си гледай въдицата... Пююю, ортак! Удави се плувката, бе! Дърпай!
- Брех маааму! Те това е...
- Бял амур! Ха честито!
- Ура-а-а-а! Ела да си стиснем ръце...! Тръгна...
- ...
- Тръгна ама вече сме почти един час тук а рибата не ще да чуе... Освен царици друго не съм ловил...
- Не бой се ще ти дам голямата таранка да се отсрамиш пред жената и дъщерите.
- С една таранка пет гърла не можеш нахрани!
- Хайде де, хайде! Още не е заваляло, ще поседим час, два, белким хванеш и ти амур.
- Не е заваляло, ама заваля... Тоя панталон дето съм обул само изглежда топъл. Чист брезент си е и студенее та се не трае. Ще взема да си хвана една простуда тъкмо за празника.
- Нали имаш ракия, пък и горчива да е...
- Ти бъзикаш ли се с мен, бе ортак!
- Да бе. Дай да си ходим, заваля. Температурата трябва да е около пет градуса. Виж как излиза пара от устата като духнеш... Да събираме такъмите и да вървим. Хайде рошльо, хайде Джони! Пъхай се в полиетиленовия плик и да се прибираме. Ето ти го, заедно с голямата таранка. Нали ти я обещах!
- Мерси, все пак! Ще си го върна, ама като идем другия път. Първата уловена от мен риба ще е за теб!
- Нека го доживеем най-напред!
- Абе знаеш ли че тоя юнак рита като магаре и едва го удържам.
- Що не го туриш в раницата? Има място...
- Да бе това е идея!... Хайде вътре, пич! И да не цивриш, че те оставам при майчето и братчетата.
- Така е добре... Дъждът се усили. Няма ли да минеш към нас да пийнем от твоята ракия. Жената ще и сложи захар, ще я стопли, а и ние ще се стоплим...
- Добре, бе ортак няма проблем.
- ...
- Жено! Жено, ма! Отваряй на ортаците! Отваряй и поемай амура!
- Да не повярваш! Моят Ванчо хванал бял амур!
- Колко кила му даваш като го гледаш?
- Ами повече е от две кила е! Тъкмо за Нукулден. Утре ще го приготвя с лук и орехи запечен на фурна. Ти и оня път рече, че си хванал амур, а после ми казаха, че са те видели да го мерят в магазина на кило. Какъв лъжец си само!
- Хвана го ма, Силве! Те това е кръст! Хвана го пред очите ми! Печен е Ванчо!
- А какво скимти в раницата ти?
- Леле-е-е, забравих за Джони! Дано не се е задушил...
- Кученце ли сте си намерили? Ех какво е сладичко... Ела ми маминкото...
- Джони го кръстихме!
- Ела... Джони, ела ми на мама?
- Баш американец е! Джони Кеша! Като оня кънтри певец дето обичаш да го слушаш.
- Красив е! Много е красив, ама... каква е тая кръв по муцуната му?
- Бах маааму! Тоя мискинин е ял от рибата. Проял е плика и е нагънал таранката. Бах тоя гладник! Я чакай да видя колко е изял?... Почти една трета от рибока! Започнал е от опашката! Ванчоо-о-о! Взех си още един гладник в къщата! Моя милост, безработната жена, дъщерите и тоя Джони! Дупе да ми е яко!...
- Не бой се, Пеци! Тия дни ще дават заплатата.
- Дали са я вече... Ванчо! Ходих с банкоматната ти карта и я дръпнах. Пеци ще има пари да купи риба за Никулден!
- Ще купя, ще купя! Бах мааму! Ега ти гладника!
- ...
- Гладник ама виж какъв е хубавец! Като поотрасне ще го доведеш до лозе. Имаме много кьосове, да ги разгони де! Ще му опечем риба на въглени и ще го нагостим. Само го къпи редовно, че сега ми се струва е пълен с бълхи. Я виж как, се чеше...
- Как ли! Това за бълхите е почти сигурно! То мен ме захапаха та него ли!... – каза жаловито, Пеци и се запоска усилено по левия глезен...