автор: dara33

Чуденка било малко и щастливо дете, което искало всичко да разбере.
Когато не можела да говори, очите й питали и всички я разбирали по очите.
Когато проговорила все питала, питала, питала...Немирница, която опознавала света била Чуденка. Нощем преди да затвори питащите си очи питала:
-Мамо, защо звездите мигат?
-Закачат се миличка- отговаряла майката.
-Защо се закачат? Нима, не разбират, че е време за сън?
-Те знаят, че ти ще заспиваш, но за тях предстои ново звездно приключение.
-Какво приключение?
-Миличка, време е за сън.
Тогава Чуденка затваряла очичките си и сънувала звездни приключения.
Сънувала, че става Чуденка на небето. Върви сред звездички по сребърен млечен път и говори с тях. Те й разказват много любопитни неща.
-Звездички, вие защо се закачате с нас преди да заспим?- пита момичето.
-Обичаме да ви даваме знак. Разказваме Ви приказки, но не всеки ги чува...
-Защо, не всеки ви чува? пита Чуденка.
-Понякога сънливците заспиват бързо, а такива любопитковци, като теб ни гледат и очакват вълшебства.
-Разкажете ми за вълшебните ви приключения.
Звездичките приказки редят. Зелените им очи искрят в нощта и озаряват пътеката на сънищата. Чуденка е част от голямото звездно семейство.
Поглежда към една особена звезда и отново нетърпеливо пита:
-Ти ли си звездата, която обхожда небето и първа изгрява в утрото? И къде е Вечерницата?
-Да, аз съм звездата Зорница. Зорница съм в раннто утро. Вечерница нощем. В бяла рокля съм рано и светя. В нощна премяна съм нощем и пак светя. Имам две имена, но съм една. Едно дете съм на майка си Луната и баща си Слънчо.
-Нима си дете на звездните светлици?
-Разбира се. Ти откъде си мислиш, че съм се появила?
Чуденка се замисля и отговаря:
-Мислех, че всички звезди са от дъното на океана. Небето ми прилича на синьо море, а всичко тук на царство родено от дълбините.
Звездата се усмихва. Другите звезди запяват звездна песен.
Чуденка се усмихва на сън докосната от песента на звездички. Когато утрото докосва нежните й страни тя весело изскача от под шареното юрганче и тича при майка си:
-Мамо, говорих със звездите. Дори Вечерница ми е приятелка.
-Добре миличка, но това е сън.
-Защо сънуваме?- пита Чуденка.
-Сънищата ни съветват. Те са вълшебни- казва майката на детето.
-Мамо, а ти знаеш ли, че звездите не са от сините дълбини?
-Чуденке, стига приказки, че ще закъснееш за детската градина.
-Добре, а аз ще разкажа на приятелите ми, че звездите пеят песни. Всяка нощ ги чувам. Пеят прекрасно...
Чуденка тича да обуе обувките си и е нетърпелива да сподели свойте звездни приключения с децата, защото освен да задава въпроси обича и да разказва.
Сега има толкова много неща да сподели, че въпросите избягват от главичката й, като дим. Чуденка отново ще пита, но първо ще разкаже за звездите на децата. Толкова е хубаво, че е успяла да се докосне до песента на звездите. Щастие струи от очите на детето. Очите й приличат на звезди. Тя тича...
-Чуденке, взе ли си шапката? пита загрижената й майчица.
-Мамо, сега бързам и стига с тези въпроси. Шапката? Тя спи в шкафа.
Зорницата свети ярко в красивото синьо небе.