автор: alisa

(Стара бабина рецепта, реализирана от две кукувейки)

- Фиксирам го, заровен е в калта.
Разправят, че така добре зимувал.
Ще го ловя, приготвям си стръвта.
Да го оставим ли да си поплува?

- Съгласна съм. Нали е в мъжки род,
с автоматичния чадър ще го отстрелям.
Ебати застоялия живот,
но днес му е последната неделя.

- Добре де, ама дай да бъде гол.
Мързи ме да остъргвам после люспи.
Я нека да си вкара автогол
или да поведем с една-две дузпи?

- Виж, той си се задига за воле.
Ще си го вкара сам със тези перки.
Рибок е. Става много за мезе.
Или го предпочиташ със пиперки?

- Бе да ти кажа, трябва му пълнеж,
защото нещо ми се вижда празен.
Е, простичък е, но е много свеж.
Младеж почти. Виж, колко е запазен.

- Да му добавим, викам, малко лук.
И ще се правиме, че плачем.
С какво ще го отрепеме? Със чук
или докато пукне ще го влачим?

- Ма той си е умрял. Какъв пиниз.
На жив се прави гнидата му с гнида.
Да го надуем, викам, със ориз.
И тук-таме по някоя стафида.

- Да го въртим на бавен огън, а?
Докато си изпием алкохола.
Той завалията изобщо не разбра,
че с теб сме фенки на Свети Никола.