автор: boginia

Чакам...
години,месеци,дни
чакам...
часове,минути,секунди
чакам...
седнала с пълни очи
на ограда студена от мъка и скърби...


Чакам...
години,месеци,дни
чакам...
часове,минути,секунди
чакам...
и виждам все празни очи
през маски лъжовни с усмивки безмълвни...

Чакам...
а маските грам не помръдват-
едноименни маски с име „Любов”,
безумно ограбват те и залъгват
свещените чувства в моя живот...

Чакам...
а те грабят ли грабят...
Чакам...
ала вече знам ли какво...
Мисля,че може би някого чаках...
някой без маска,с име „Любов”...

Чакам...
а докога ли?
Как ужасяващ е този копнеж!
...и малкото в тебе останали чувства
да искаш,а да няма кому да дадеш...

Чаках...
години,месеци,дни
чаках...
часове,минути,секунди
чаках...
този,който не дойде,
и изчаках си времето в мисли и сълзи.