автор: maya_bg

(и секи други нумаде)

Ши ходи моят мил в Казан и трескаву са стяга
чи чакали гу там, тъквос, с наука да пумага.

Кунгресс е туй, ни е шика, ти знаиш ли как’о и? –
и роши бялата брада, и с мени ядну спори.

Ас зная – туй ни йе шика, тува и форум важин,
ши можи той на целий свят нумади да пукажи.

Ша са сберат учени рой и мъдру ша хорàтят
утде са тейзи бесуве – алани, ем сармати.

Чи те пу нашите земи пузнават ги мълцина
и какту моят мил сига – дукладват пу чужбина.

И мъчи са гуркин, то –зор, пу руски да гувори,
чи май утдавна беши той с пъдежи гà са бори.

Пък ас нали съм будала, му слайдите пудреждам
на Па’ер Пойнта тъманя и вещо ги утреждам.

Сармат – насам, алан – натам, дудету кажи – точну!
И радус ма убзе идна, чи свърших сичку срочну.

Да има на кунгрес в Казан картинки да пузяпат,
чи то със руския, кой знай, дан’ стане някой запек.

Е т’ва е, молъ гуспуда, учаквайте дуклада
да закуве пирона той в генеза на номада.

Пък моя милост скромна, значи, ша чака за утрада*
сельодка, чер хайвер, стек-два от пивуто “Сармат”. А?

*Утрада – утешителна награда, идин вид, разбиръш ли.