Ще ти покажа целият жив свят сега,
опиянен от въздуха на нощната възбуда.
Високо в небето ярко свети луна,
там сенките на облаците бягат през глава
от нещо страшно в миналото-хвърлящо ги в ужас.
Или те бързат да прегърнат онова
прекрасното очакващо ги с утринта!?
Ще се спреш на ръба на пропастта,
заслушана в шумящите листа
и вятъра летящ свободно между диви клони,
докосващ с трепет бляскавата ти коса,
отронващ и мелодия вълшебна от безплътни струни
изтъкани от горещината на пясъка и праха,
от малките вълнички галещи нежните ти ходила
и от вкуса на шоколад топящ се в твоите устни.
Ще разрошва разлюляната трева,
коленете ти изтръпнали обгърнала.
Ще отпиваш смях от пълна чаша до ръба,
отдала се на трепета от спомена,
целувана омайно от дъжда
и шеметната топлина на огъня.