* * *
На чашка вино. На чашка
светът заприлича.
И в нея всичкото страшно,
всичкото тъжно, всичкото!
Мътното се стопява.
Ето, прозира светлото.
Ангелче ми се явява.
Маха с крилата: следвай ме!
Господ ми е свидетел,
тръгвам без грях и страх.
Но, добри хора, кажете,
само кога да спра?
Иначе си го зная.
Като не пия, а лоча,
пак ще подмина Рая.
Или пък ще го прескоча)))