автор: estela41

Устните ти, палаво - нежни, изрисуваха върху дланите ми контура на моите нощни копнежи.
После...потърсиха лунния път на страстта: от непокорните кичури, закрили раковината на ухото; по лебедовата тишина на шията и ...мекотата на облата гръд...Засмукаха жадни гроздовете на желанието и в опиянение очертаха влажен път към тайнствените обиталища на женската стихия...
Твоите устни са вълшебният ключ, който ще ме освободи от паяжината на задръжките, ще ме пусне на свобода - превърнала се в дива весталка, във възбудена жрица в Храма на Венера....
Не думи тежат върху твоите устни, а заклинания; те не докосват, а магьосват: трепетни, тръпнещи, търсещи, галещи, молещи, въздействащи, попиващи...
Твоите устни ще ме изпепелят в огнището на искрометна жажда, ще ме превърнат в шепа грях за през нощта.