автор: polinapet

Отдавна няма смисъл във зениците.
Горчи от толкова предчувствия за вярност.
Посоката е все към хоризонта,
но пътищата вече са различни.
И дланите опънати въжета
във котви се превърнаха по мръкнало.
Боли от толкова мълчания изтръпнали.
Боли от мисли-слепи недоносчета.
И знаеш ли ужасно ми отива
да бъда мащеха на собствената си невярност.
Посока искам,хоризонт
и смисъл от разрошени копнежи.