автор: nikoi

Преоблечена в дъжд, въпросителна сряда трепери,
а невръстният още декември от мен разсъблича
всяка плътна надежда за сняг, всяко есенно вчера-
във прозореца облачен крехкото Утре наднича.

Недопитата чаша със чай на перваза стои
и остатък от пурпурен сън тишината подслажда,
аз събирам с очи от дърветата топли бои
и огнище за двама с прошепната песен подклаждам.

С този шал от тъга не минавай под моя балкон-
наметни си безделнично топло палто от усмивки и стихове-
идва тихият сняг- да затрупа разкаляни спомени,
идват белите дни, със които ще трябва да свикваме..