автор: ZAGORA

" Желанията са необходими,за да се намира животът в
постоянно движение."
С.Джонсън

Пътувахме
с едно желание.
Един към друг,
в съседни коловози-
обвити в пара
два запъхтяни влака...
и се разминахме.
На спирката го чаках,
напълно изтощена от старание.
И вместо звук на свирка-плаках.
Естествено,
без пози,
но срещата ни се оказа неуместна,
а спирката-със глухи коловози.
Видях го от прозореца.
Уви!
Не беше същото.
Само подобие
на онова,заради което
незряща бях от взиране
и на надеждата ми къщата-
порутена,се уморих да я подпирам.
С лице повяхнало,
потънало във сажди
и недоверчива мисъл яхнало,
която недоверчива ражда...
Извадих бяла кърпичка,
в чиито възли бях завързала въпросите
"Защо?"и "Как така?!","Дали да чакам?"
Развързах ги и за късмет ги хвърлих
на покрива на влака,
за да възвърна умореното желание
в първичната му свежест,
да го примамя в примката
на вихрената мрежа.
Но то си тръгна,
изненадващо потегли
към близкия завой,
оповестяващо със свирка
внезапната раздяла.
На мен не ми остана друго...
освен да махам с кърпичката бяла...

Загора